Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Кари Вийртанен, Назир Ибрахим? Какво ще каже за тях? Без коментар.

Кари Вийртанен бе застрелян пред дома на приятелката си в Бергсхамра. Извършители са били организаторите на грабежа, които са искали да му отмъстят, задето оплел конците и стрелял по охранителите? Нали?

Без коментар.

Назир Ибрахим карал колата на бегълците по време на грабежа при „Брума“. Изоставил я пред клуба на „Ангелите на ада“ на 500 метра от местопрестъплението. После бил намерен убит в Копенхаген. Отмъщение от страна на „Ангелите на ада“?

Без коментар.

Някъде по това време прессекретарят прекъсна въпросите, за да даде думата на комисар Бекстрьом. Никой от журналистите не възрази.

Може ли Бекстрьом да разкаже какво се бе случило в понеделник вечерта в дома му?

Внезапно в залата настъпи гробно мълчание. Журналистите дори зашъткаха на фотографите, които скочиха да го снимат.

Бекстрьом изуми всички, които го познаваха. Бе сдържан, лаконичен, едва ли не навъсен — в редките случаи, когато благоволяваше да се поусмихне, по-скоро ставаше като шведски вариант на Анди Сипович — големия герой от телевизионния сериал „Полицейско управление Ню Йорк“.

Впрочем нещо, което не бе убягнало нито на репортерите, нито на онези, дето измисляха заглавията в пресата. Макар че работата беше на кантар. Или Анди Сипович, или „Мръсния Хари“ Калахан в изпълнение на Клинт.

— Няма какво толкова да ви кажа — обясни Бекстрьом. — Бяха проникнали в апартамента ми, та щом влязох, ми се нахвърлиха, за да ме убият.

После кимна и пусна крива усмивка.

Публиката му прие това за театрална пауза, очаквайки да последва още нещо. Бекстрьом просто сви рамене и за пореден път кимна с почти безразличен вид.

— Ами това е всъщност — оповести той.

Слушателите му очевидно не се съгласиха. Поток от въпроси, та в крайна сметка прессекретарят се принуди да строи редиците, давайки думата на репортера от най-големия телевизионен канал.

— Какво направи после? — изврещя тя, протегнала напред микрофона, макар Бекстрьом да седеше на пет метра разстояние със свой, закачен на ревера.

— Какво да направя. Единият имаше пистолет и се опита да ме застреля. Другият имаше нож и се опита да ме наръга. Аз самият гледах да си спася кожата.

— А какво направи? — изписка репортерката от държавната телевизия, която нямаше да допусне да бъде пренебрегвана.

— Каквото са ме учили. Обезоръжих онзи с пистолета и се погрижих да го укротя. Другият се опита да ме наръга, затова го прострелях в крака. Под коляното — добави, кой знае защо.

— Хасан Талиб — задъха се репортерът от вестник „Експресен“, — една от най-страховитите мутри и известен професионален главорез. Опитал се е да те гръмне и казваш, че си го обезоръжил и обезвредил. Според информацията, която получихме от Каролинска, черепът на Талиб е бил строшен, той е в интензивното и все още е с опасност за живота.

— Най-напред му отнех оръжието, понеже се опита да ме простреля, после го повалих с техника от джудото, която научих още като момче. За съжаление, стана така, че си удари главата в масата, което действително ме притеснява.

— Обезоръжил си го и си го повалил…

— Все пак следва донякъде да вини и самия себе си — прекъсна го Бекстрьом. — Какво смяташ, че трябваше да сторя? Да го разцелувам и пламенно да го прегърна?

Явно никой в залата не смяташе така, последваха триумфални възгласи и въздигане на Бекстрьом до небесата, което без съмнение можеше да се проточи и до среднощ, ако той самият не го бе прекъснал само след десет минути.

— А сега моля да ме извините — каза им и се изправи. — Имам малко работа. Например двойното убийство, което движа.

— Още един въпрос — примоли се репортерката от Канал 3 и тъй като бе по-известна заради русата си коса и едрите си гърди, отколкото с журналистическите си умения, Бекстрьом я удостои с половин Сипович и милостиво кимване.

— Как мислиш, защо са се опитали да убият тъкмо теб? — попита тя.

— Навярно повече се страхуват от мен, отколкото от някои мои колеги — сви рамене Бекстрьом.

После си свали микрофона и се оттегли. Когато подмина Тойвонен на излизане, направи го по такъв начин, че това не убягна от ничие внимание.

Което е добро за Бекстрьом, е добро и за полицията, а следователно и за мен, помисли си областният началник и изключи своя телевизор. Поне засега, си каза.

Неочаквано мълчалив герой, който за разлика от Анди Сипович и Хари Калахан беше реален човек. Поради липсата на Бекстрьом се наложи други да разказват за него. Вестник „Афтонбладет“ публикува дълго интервю с инструктора му по стрелба, който се изказа направо лирично.