Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

И тъй като всичко се разиграло в злото старо време, когато жените почти без изключение правели каквото кажат мъжете им, онези просто тръгнали да се разотиват. При това до една имали деца, за които да се грижат, а на всичкото отгоре завалял дъжд — студен, неспирен ноемврийски дъжд.

Викинг Йорн се превърнал в герой на господстващата средна класа, връчили му Големия полицейски златен медал, главният комисар му благодарил, та заел първите страници на всички буржоазни ежедневници в страната. Обаче се изцелил с няколко изявления, които шейсет години по-късно — на бледата нощна светлина на историята — изглеждаха доста неуместно.

В интервю по радио Стокхолм-Мутала той дори омаловажил своята намеса. Много шум за нищо, но виж, баронът борец бил съвсем друга история. Какви са тези мухльовци, дето не могат да накарат банда истерички да си затварят устата и да си гледат работата, да готвят там, да чистят, да перат, да мият чиниите и да се грижат за децата, вместо да търчат по улици и площади и да създават неприятности на него и колегите му, а и изобщо на почтените хора. Той самият нямал абсолютно никакви проблеми в това отношение у дома.

И един глас се надигнал всред триумфалните фанфари на медиите. Журналистката Банг, която кратко и ясно заявила, че Викинг Йорн си бил направо роден да е начело на личната Карфиолена бригада на стокхолмската полиция и ако не съществувал в действителност, щели да го измислят.

Щабът на областния началник на полицията се запозна с докладната на юрисконсулта в пълно мълчание. За част от секундата шефката си помисли, че тъкмо това отличие всъщност си е като направено по калъп за Еверт Бекстрьом, после обаче се осъзна.

Шефът на отдел „Човешки ресурси“ направи обичайния опит за спасяване на честта.

— А как стои въпросът с онези, които са получавали медала в миналото? — попита той. — Едва ли е възможно всички да приличат на този Йорн?

— Определено не — отвърна юрисконсултът с необичайно нежен гласец. — Сред тях дори има личности, познати в световната история.

— Така ли? — рече началникът на отдел „Човешки ресурси“, който беше оптимист по природа и това го зарадва и обнадежди.

Най-известният сред тях бе немският генерал от 88 Райнхард Хайдрих. През 1939 по шведска инициатива Хайдрих бил провъзгласен за председател на Международната полицейска организация. Година по-късно получил Големия полицейски златен медал за своя „образцов принос към опазването на реда в Чехословакия, жестоко брулена от ураганите на войната“.

— Искаш ли още примери? — усмихна се любезно юрисконсултът.

Ще се наложи да спазим традицията, помисли си областният началник на полицията, докато бързаше за следващото съвещание. Пресконференцията с онова тантуресто бедствие нямаше как да бъде предотвратена, за съжаление. Дано поне Ана Холт е способна да я удържи в разумни граници. Колкото до нея, тя знаеше, че една особа нямаше намерение да присъства. И ще се приключи с обичайната кристална ваза, разбира се.

Същия ден Бекстрьом се принуди да проведе пресконференция под надзора на своя върховен началник — главен комисар Ана Холт. В президиума присъстваха и прекият му ръководител, комисар Тойвонен, и прессекретарят на областния началник на полицията. Тъй като очакваха доста народ, шефката им бе предоставила просторната зала в Полицейското управление на Кунгсхолмен.

За съжаление, тя самата нямала възможност да присъства, тъй като била заета с важни съвещания. Поне така каза на Холт, ала всъщност в своя малък свят, където нищо не оставаше скрито от очите, които умеят да гледат, и ушите, които умеят да слушат, тя остана сама в кабинета си, проследявайки целия панаир пряко по ТВ4.

Ана Холт започна с кратко обобщение на случилото се. Почти никакви въпроси, макар залата да бе претъпкана с журналисти.

След това Тойвонен разказа за хода на разследването на нападението на инкасо автомобила на „Брума“ и разясни, че главните заподозрени са арестувани. По-късно през деня прокурорът щеше да предостави по-обстойно разпореждане за задържането на Фаршад Ибрахим, Афсан Ибрахим и Хасан Талиб за предумишлено убийство, опит за предумишлено убийство и за грабеж в особено големи размери.

Но за двамата извършители на самия грабеж Тойвонен нищо не каза. В настоящия момент положението бе малко деликатно, та затова не желаеше да прави изказвания по темата. Мнение, което журналистите явно не споделяха, понеже въпросите им почти без изключение касаеха именно тях. При това май вече знаеха най-същественото.