Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Дванайсет години по-късно получил Големия полицейски златен медал.

По това време Викинг Йорн бил главен комисар и заместник-директор на Отдела за борба с размирици на стокхолмската полиция, а когато отделът бил създаден петнайсет години по-рано, първият му директор го нарекъл шведски аналог на немските щурмоваци — SA. В годините след войната работата частично изменила насоката си, та се занимавали най-вече с две задачи: транспортиране на особено опасни затворници от и до затворите и други подобни институции из страната и охрана на по-важни „сгради, учреждения и ценно имущество“ в столицата.

Разполагали и с първия специализиран автомобил на силите на реда. Черен удължен плимут V8 с вместимост до десет полицаи плюс шофьора. И то полицаи здравеняци, понеже Йорн почти без изключение подбирал хората си от дружеството по борба към стокхолмската полиция. На разговорен език возилото им било кръстено „черната Мария“, а неговите пътници — Карфиолената бригада — заради типичната деформацията на ушите им, наречена „карфиолено ухо“.

В третия ден на Маргаринените размирици, в това екстремно за нацията положение, когато нещата висели, така да се каже, на косъм, Викинг Йорн успешно сложил край на поредицата от събития, която за малко да доведе до трагедия. За награда го удостоили с Големия полицейски златен медал.

Какво представляват Маргаринените размирици?

Маргаринените размирици дълго бяха пренебрегвана част от новата шведска история и едва на доста по-късен етап историчката Мая Лундгрен представи подробен анализ на случилото се в своята дисертация за купонната политика на шведското правителство след края на Втората световна война (Сити мъже и мършави майки, Бониер Факти, 2007).

Размириците започнали в четвъртък, 4 ноември 1948, а поводът за недоволството на демонстрантите бил неотмененият режим на разпределение на маргарина от страна на шведското правителство, макар от края на войната през май 1945 да били изминали три години и половина. Протестирали домакини от работническата класа и поне в началото не били много. Петдесетина жени, пет-шест от които носели и плакати.

По първоначално неясни причини решили да демонстрират пред централата на Профсъюзното обединение на Северния жп-площад вместо пред сградата на правителството в Стария град. Министър-председателят Тате Ерландер и съответният министър по социалните въпроси Густав Мьолер се отървали леко, а гневът на демонстрантите се пренасочил към председателя на Профсъюзното обединение Аксел Странд и най-приближения му колега — касиера на конфедерацията Йоста Ериксон.

За първи път в историята Швеция имала работническо правителство със свое мнозинство. При това всеки убеден социалдемократ знаел, че понастоящем правителството било просто рупор на Профсъюзното обединение. Оттук и изборът на неговата крепост вместо правителствената сграда.

Петдесетина жени, сбрани пред входа на Профсъюзното обединение, предали на негов представител списък с исканията си и били посъветвани да се обърнат към правителството, но иначе просто си стоели там, без да предприемат нищо.

На втория ден тонът значително загрубял, броят на жените се увеличил неколкократно: стотици майки с настоявания „Маргарин върху филиите на децата от работническата класа“, „Богатите ядат масло, ние ядем купони“; скандирания и възмутени викове. На третия ден, събота, 6 ноември, положението станало критично, един от най-оскърбителните плакати гласял: „Сити мъже и мършави майки“, на него при това били изтипосани Странд и Ерландер с питиета в ръка.

Ден преди почивния, а и годишнина от смъртта на краля герой Густав II Адолф — особено несполучливо подбран момент за подобни протести.

Жени от работническата класа надошли с влакове от цялата долина на Меларен, броят на демонстрантите още от сутринта възлизал на около 500 души, полицията от Клара се обърнала към главния комисар Хенрик Там с молба за помощ, тъй като местната полиция повече не била способна да гарантира реда и безопасността. Там изпратил хората от Борба с размирици под командването на легендарния Викинг Йорн, който лично пристигнал с „черната Мария“, последвана от низ обикновени патрулки, проправил си път сред разярената тълпа и застанал на най-горното стъпало, наобиколен от своите внушаващи благоговеен ужас другари борци. Не се наложило дори да вадят саби.

— Вървете си у дома, женоря, иначе ще ядете пердах — изревал Йорн и размахал заплашително десница, голяма колкото пушен бут на коледната трапеза на Негово величество краля.