Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Понастоящем работим денонощно, така да се каже — вметна Аника Карлсон. — Имаме две двойни убийства, които навярно са свързани с грабежа от „Брума“. Страдаме от остър недостиг на кадри. Общо шест колеги за двете убийства.

Дявол го взел, помисли си Бекстрьом. Нали не е тръгнала да хлътва по мен.

— Да, ужасно е — съгласи се началникът, поклащайки прошарената си глава. — Фактически в момента всички сме го закъсали.

Фаршад Ибрахим разполагал с дубликат на ключа от апартамента на Бекстрьом. Той има ли някаква представа как може да се е сдобил с него?

— Във всеки случай не го е получил от мен — отвърна Бекстрьом. — Никога не съм се срещал с Ибрахим до мига, в който ми налетя в дома ми. Имам два ключа: един, който държа в бюрото си в службата, и втори на връзката ми с ключове. Предполагам, че и домоуправителят има дубликат.

— Нямаш представа как Ибрахим може да се е сдобил с твоя ключ?

— Не — излъга Бекстрьом, който вече се бе досетил как е станало, но възнамеряваше да си изясни случая с ГеГура и Татяна Торен. — Никога не съм го губил, ако това питаш. В противен случай мигом щях да сменя ключалката.

— Домоуправителят — предположи началникът.

— Почти нито дума не съм разменил с този човек.

— А ключът, който държиш в службата? Заключваш ли чекмеджето?

— Задръж. Нали не мислиш настина, че някой от моите колеги ще даде ключа ми на такива като Ибрахим и Талиб?

— А някой от чистачите?

— Не мисля, че ще постигнем кой знае какъв напредък тук — намеси се Аника Карлсон. — А и не е от особено значение, бих казала.

— Действително не е — съгласи се началникът.

Да не забравя да оставя ключ в чекмеджето на бюрото, помисли си Бекстрьом. За всеки случай, а как да намеря такъв, че да изглежда същият, без да пасва, почуди се той.

Бекстрьом консумирал алкохол в апартамента? Защо?

— Пийнах едно уиски — отвърна Бекстрьом. — Точно тогава пулсът ми трябва да е бил около 200, та реших, че имам нужда. Стана ми ясно, че повече няма да мога да работя тази нощ, а оръжието си предадох на Ниеми още с появата му.

Началникът прояви разбиране — той самият най-вероятно би сторил същото.

Мамин сладък осран — добрутро, помисли си Бекстрьом.

Изстрелял общо шест патрона. Един от тях бе улучил Фаршад Ибрахим. Дали има представа с кой изстрел?

— С последния. Сега, когато премислих ситуацията на спокойствие, вече съм твърдо убеден.

Най-напред гигантът Талиб му се нахвърлил с вече изваден пистолет. Бекстрьом направил опит да се защити, успял да измъкне оръжието си, няколко пъти стрелял още по време на борбата с Талиб, преди да го повали и обезоръжи с голи ръце.

— Тогава онзи другият ми налетя, размахал ножа — обясни Бекстрьом. — Прицелих се и го улучих в левия крак.

— Да — въздъхна началникът. — Е, май това е всичко. Очевидно понякога се намира кой да закриля нас, полицаите.

— Какво ти се прави сега, Бекстрьом? — попита го Аника Карлсон. — Искаш ли да се прибереш и да си починеш няколко часа, сигурно ще трябва и да хапнеш нещо?

— В участъка. Ще мина с един хамбургер по пътя. Нали имаме да водим разследване.

— Ти си шефът, Бекстрьом — отвърна Карлсон.

Надя го прегърна. Прошепна в ухото му:

— Оставих торбичката в чекмеджето на бюрото ти.

Бекстрьом едва не се изчерви. Както винаги когато някой бе докоснал сърцето му.

— Благодаря ти, Надя. — Руснаци, сантиментални копелета, помисли си той.

Младият Стигсон скочи и козирува, макар изобщо да не носеше униформа.

— Добре дошъл отново, шефе. Драго ми е да се видим, шефе.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом и го потупа по рамото.

Интересно, дали и баща му не му е посягал, помисли си той.

— Голям късмет, че всичко е минало добре, Бекстрьом — отбеляза Алм.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом.

Шибан подмазвач, си каза. Не стига че си луд, ами и раболепен.

— Толкова се радвам, че шефът е жив — заяви Фелисия Петершон и го прегърна с всичка сила — обгърна шията му с ръце и го притисна.

— Така, така — отвърна Бекстрьом.

Направо са луди по теб, си каза наум.

— Да се върнем към деловата част — поде той. — Какво имате за докладване?

Всичко се движеше по план. Поне донякъде. За жалост, обиколката по апартаментите в Ринкебю вървеше мудно. Нищо интересно, макар действително да изглеждаше, че колегите от местната полиция правят всичко възможно, гласеше констатацията на Аника Карлсон.

Обхващането на познатите на Даниелсон също бе трудно. Мнозина от старите не изгаряха от желание да говорят, та Алм започваше да изпитва все по-силни колебания относно някои от тях.