Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Назир е убит. Фаршад и Талиб, и Афсан — всичките са в интензивното — заяви Тойвонен, който дори изброи на пръсти, докато ги изреждаше.

— Ами — повтори Холт — като начало колегата Бекстрьом няма абсолютно нищо общо с убийството на Назир. Май ще трябва да го обсъдиш това с господин Окаре и неговите приятели — подхвърли тя.

На интересна ли ми се прави, помисли си Тойвонен, който през дългата си кариера на полицай бе успял да проведе огромно количество съвсем безсмислени разговори с Фредрик Окаре и другарите му от „Ангелите на ада“. Последния път Окаре дори го потупа по рамото, преди да офейка в компанията на занизания си адвокат.

— Впрочем ти не си ли фински селянин, Тойвонен? — попита го Окаре.

— Това какво общо има със случая? — попита той в опит да изтрие с гневен поглед подигравателната усмивчица на своя посетител.

— Сигурно в такъв случай познаваш нашия стар председател. И той е фински селяк. Всъщност ти праща поздрави. Обади се, ако решиш да се повозиш на мотор и да ударим по бира.

Тойвонен не се обади. Сега обаче се налагаше да го стори и това никак не го блазнеше.

— Според колегата Ниеми — рече Тойвонен, който нямаше намерение да отстъпи без бой — Фаршад е носел в джоба на панталона си ключ от апартамента на Бекстрьом.

— Наскоро изготвен дубликат, ако съм схванала правилно — отвърна Холт, която също бе разговаряла с Ниеми.

— Не е ли твърде странно, че е предназначен тъкмо за апартамента на Бекстрьом?

— Разбирам много добре накъде биеш и съм наясно каква слава му се носи, но в случай че е чак толкова лесно да го подкупят, сигурно са можели и просто да позвънят на вратата. И в случай че са били там по тази причина, не изглежда преговорите да са протекли успешно. Ако се изразя крайно деликатно — заяви главен комисар Холт, истинско ченге.

— Може да не са предвидили подходяща сума — възрази Тойвонен. — Според Ниеми Фаршад не е носел у себе си пукната пара.

— Така, така — отвърна Холт. — Хайде да подходим изключително спокойно, да не пришпорваме нещата. Все пак всичко, установено досега, сочи, че Фаршад и Талиб са проникнали в апартамента на Бекстрьом, с което са го изненадали, без той да е подозирал нищо. За да го убият, заплашат, изнудват, да го принудят да им съдейства. Или да го подкупят. Ние не знаем. Очевидно Бекстрьом е бил в пълното си право да се отбранява. Изстрелът в крака на Фаршад следва правилника дословно.

— А какво мислиш за останалите пет куршума, които колегата Ниеми изчовърка от стените и тавана му?

— Явно е настанало същинско меле. По думите на Бекстрьом онези са му се нахвърлили още щом е влязъл в апартамента. Талиб с насочен пистолет, Фаршад с нож. Бекстрьом успява да измъкне оръжието си. И стреля. Какъв е проблемът?

— Дай да видим — поде Тойвонен, вдишвайки дълбоко, за да не се взриви. Спокоен съм, си каза. — Бекстрьом се сбива с Талиб, обезоръжава го и го поваля. Пистолетът му случайно стреля на няколко пъти, докато това се случва. Веднага щом Талиб е елиминиран, той прострелва Фаршад в крака, перфектен изстрел точно под лявото коляно. Именно Фаршад се опитва да го убие с ножа си. Правилно ли съм схванал? — попита Тойвонен.

— Приблизително — сви рамене Холт. — Според колежката Карлсон, която е закусвала с Бекстрьом тази сутрин, той явно е повалил Талиб с някакъв чудноват захват за краката, който усвоил по време на тренировките по джудо на младини. По думите на Бекстрьом той жънел небивали успехи, докато тренирал джудо. Талиб обаче имал злощастието да си удари главата в масата, за което предвид обстоятелствата едва ли бихме могли да обвиним Бекстрьом. Когато подир туй Фаршад се хвърля да го наръга с ножа си, той го прострелва в коляното.

— Според Бекстрьом, да.

— Говорих и с Ниеми, и с Ернандес. Според огледа им няма нищо, което да противоречи на неговата версия. И двамата приемат версията за Талиб. А и според мястото на куршумите в стените няма начин да са изстреляни от човек, който стои на едно място и гърми. Това също съвпада с разказаното от Бекстрьом.

— Пфу, оглед — изсумтя Тойвонен. — Нали видя какво беше там. Сигурно поне петдесет души са се мотали из апартамента.

— Включително ние с теб. Плюс всички останали колеги, които се щураха там. Което също не е по вина на Бекстрьом.

— Не, за Бога. Дайте на свинчока медал и парична награда. Впрочем ти забеляза ли дребният шишко какви мебели…

— Чакай сега, Тойвонен — прекъсна го Холт.

— Да, слушам — отвърна той.