Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

После отиде до Фаршад, който лежеше на пода и стенеше, стиснал с две ръце левия си крак. Кървеше като току-що заклано прасе върху скъпия килим на Бекстрьом и никак не се свенеше да се вайка пронизително.

— Затваряй си устата, скапан ревльо — каза му, а понеже така или иначе му беше по път, не пропусна възможността да го уреди с мощен ритник по същия крак, който малкото сиге вече бе раздробило.

Фаршад подбели очи и загуби съзнание, Бекстрьом прибра пачката хилядарки и се огледа — най-сетне малко тишина и спокойствие, тъкмо си помисли и иззвъня домашният му телефон.

— Бекстрьом — изхъхри той, загледан в разрухата наоколо си.

— Как е, Бекстрьом — отговори му женски глас. — Тук е колежката Ковач — поясни Сандра Ковач.

— Спокойно е.

— С още няколко колеги сме на стълбището пред вратата ти, дали нямаш желание да ни пуснеш вътре? — рече Ковач.

— Никакви идиоти от спецчастите? — попита Бекстрьом, който не смяташе да повтаря старата грешка.

— Само нашите си колеги — увери го Ковач.

— Окей. Изчакай минутка.

После скри парите на своето сигурно място. Наля си стабилна доза уиски. Мушна и СИГ зауера в колана си, където вече взе да става доста тъпкано.

Това е май, помисли си, оглеждайки разрухата за пореден път. Просто за всеки случай, мина му през ума.

Сетне отвори и ги пусна да влязат, той самият седна на дивана и отпи мощно. В името на собственото си спокойствие си наля още едно. Накъде, по дяволите, отиваме. Тук направо се бе борил за живота си в продължение на минимум петнайсет минути и в крайна сметка сам бе съумял да въдвори ред и спокойствие наоколо си. Очевидно единственото, което неговите работодатели бяха способни да му осигурят, бяха петима сополанковци, изникнали, когато всичко вече бе приключило. Две женки, двама негри и един, който навярно бе просто мулат, сто на сто тормозен от другарчетата си. Какво, по дяволите, става с шведската полиция, рече си Бекстрьом.

Когато Петер Ниеми се появи половин час по-късно, най-напред се спря на вратата и въздъхна дълбоко. Това се казва местопрестъпление, помисли си той. Формално все още е такова, прецени той. Макар до този момент да бе посетено от петдесетина души от бърза помощ и полицията, които със сигурност бяха разместили всяко подвижно нещо и най-малкото опипали всяко неподвижно.

— Окей — започна Ниеми. — Ще помоля всички без изключение да напуснат апартамента, за да можем с колегата да започнем работа.

— Стига, Ниеми — отвърна Бекстрьом. — Аз живея тук.

— Бекстрьом, Бекстрьом — обърна се към него Ниеми.

Трябва да е в шок, мина му през ума.

— На ти пищова на Талиб — каза му Бекстрьом и го остави върху печалните останки от някогашната масичка от колморденски мрамор. — А ето и моя.

— Онзи нож на пода? — посочи с глава Ниеми.

— На Фаршад Ибрахим е. Спокойно можеш да го вземеш.

— Дупките от куршуми? — попита Ниеми.

— Всичко се разигра тук вътре — обясни Бекстрьом. — Копеленцата явно са си отключили, седяха си тук и ме чакаха, когато влязох. После се почна ужас и безумие — сви рамене той; останалото можеш да си го представиш, си каза.

— Някой освен теб да е стрелял, Бекстрьом? — попита Чико Ернандес.

— Знам ли — излъга Бекстрьом. — Всичко стана адски бързо и малко се обърках, така да се каже. А сега господата ще трябва да ме извинят; Чувствайте се като у дома си. Но аз самият имам нужда от кратка дрямка. — След което влезе в спалнята си и затвори вратата.

Ниеми и Ернандес само се спогледаха и свиха рамене.

Час по-късно Бекстрьом бе посетен от Ана Холт и колежката Аника Карлсон.

— Как се чувстваш, Бекстрьом? — попита Холт.

— Животът е прекрасен — отвърна той, макар да не се чувстваше в най-добра форма.

При това се чувстваше някак странно отнесен. Сякаш изобщо не се отнасяше за него.

— Какво да направя за теб? — попита Холт. — Лекарски преглед, дебрифинг, впрочем резервирала съм ти стая в хотел.

— Няма нужда — отвърна Бекстрьом и за да потвърди думите си, дори поклати глава.

— Нещо против да остана да те наглеждам? — попита Аника Карлсон. — Бих могла поне малко да разтребя в хола. Говорих с Ниеми, няма проблем — натрапи се тя.

— А искаш ли? — учудено я зяпна Бекстрьом.

Върло лесбо предлага да разчисти у такъв като мен.

Накъде, по дяволите, отиваме.

— И обещавам да спя на дивана — усмихна се Аника Карлсон.

— Добре — отвърна Бекстрьом.

Какви ги плещи, си каза.

— На улицата чакат поне петдесетина журналисти — отбеляза Холт. — Надявам се, нямаш нищо против, че оставих няколко колеги от „Опазване на реда“ на входа.