Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Криминален инспектор Томас Синг, осиновено момче от Малайзия, и неговият колега, младши полицай Густав Халберг, въпреки името осиновено момче от Южна Африка, се метнаха на колата и поеха обратно към кръчмата, където бяха оставили Бекстрьом четвърт час по-рано, закотвен за голям коняк. Продължаваше да седи там. Най-вероятно със същия коняк, понеже чашата на масата пред него бе изпразнена.

— Какво ще правим сега? — попита Халберг.

— Ще чакаме — отвърна Синг.

Пет минути по-късно Бекстрьом повика някаква руса сервитьорка, изправи се, извади от джоба си обемиста пачка, смачка сметката, отлющи банкнота от 500 крони и поклати глава, когато сервитьорката явно понечи да му върне ресто.

— Очевидно колегата Бекстрьом не е закъсал за пари — констатира младши полицай Халберг.

— Че защо иначе ще киснем тук според теб — отвърна криминален инспектор Синг, който го водеше с пет години в службата и вече бе закоравял млад мъж.

В мига, когато Бекстрьом се изправи, за да плати, белият мерцедес спря на двайсет метра от жилищната му сграда. Фаршад и Талиб слязоха, Афсан паркира, угаси светлините и остана да седи в колата, докато неговите брат и братовчед влязоха във входа на Бекстрьом. Ковач отби петдесетина метра по-нагоре по улицата, изключи двигателя, угаси светлините и продължи по инерция, докато не спря.

— Какво ще правим сега? — попита Магда Ернандес.

— Бекстрьом очевидно тръгва — отвърна Ковач, в чиято слушалка звучеше гласът на колегата Синг. — Томас и Густав го следват — съобщи тя на Ернандес.

— Нещо не е наред — обади се Мотоеле и поклати глава.

— В смисъл? — попита Ернандес.

— Просто усещане. Струва ми се, че Бекстрьом не знае за намерението им да се видят с него.

— Мръсно ченге — изсумтя Ковач. — Много ясно, че знае.

— Нали мобилният му е изключен още от следобеда — възрази Мотоеле.

— Или има втори, или са се уговорили за часа по някакъв друг начин — отвърна Ковач.

Четири минути по-късно Бекстрьом хлътна във входа на сградата.

— Зарежи идеята да се промъкнем и да подслушваме през пощенския процеп — заяви Ковач, предупреждавайки Мотоеле и с поглед. — Няма да поемаме никакви излишни рискове.

— Адски горещо е в тази кола. Може ли да отворя прозореца, мамо? — попита той, смъквайки задното стъкло.

— Мислех, че такива като теб си падат по горещината — заяде се Ковач. — Само да не настинеш, Франк.

— Уговорили си час за среща ли? — обади се Мотоеле, който току-що бе чул далечен приглушен гърмеж.

Когато изскочи от колата и се втурна по улицата, тътнеше непрестанно. Приглушени гърмежи, същите звуци, които бе чувал хиляди пъти, застанал на площадката в стрелбището с наушниците, когато се упражняваше със служебното си оръжие.

Афсан Ибрахим нито виждаше, нито чуваше. Слушаше музика на своя iPod, тананикаше си в такт с мелодията, наслаждаваше се със затворени очи, а когато някой внезапно отвори задната врата и го стисна за гушата, всичко отиде по дяволите. По някакъв рефлекс грабна ножа, оставен между седалките. В следващия момент вече лежеше по корем на платното, някой стъпка ръката му, изрита ножа настрана, заби му здрав ритник в хълбока, когато се опита да се надигне. Хвана го за косата, изви му главата, разби му носа с удар от джиу-джицуто, та видя звезди посред бял ден. Втори удар, трети, след което го обгърна мрак с едва доловими гласове.

— Спри, Франк — раз пищя се Сандра Ковач. — Да не искаш да го убиеш? — сетне избута своя колега. Затисна с коляно кръста на Афсан, изви ръцете му на гърба, закопча ги, първо лявата, после дясната. — Адски си побъркан.

— Арабското копеле понечи да ме наръга — обясни Мотоеле и с глава посочи ножа, който бе паднал в канавката от другата страна на улицата.

— Айде стегни се, Франк — каза Ковач. — Никакъв нож не държеше, когато му се нахвърли.

Франк Мотоеле надали я чуваше. Той сви рамене, извади служебното си оръжие и изчезна във входа на Бекстрьом.

Фаршад бе рухнал като празен чувал още от първия изстрел. Явно бе улучил левия му крак, макар че на Бекстрьом изобщо не би му хрумнало да се цели в толкова смехотворно място.

Изстреля още няколко патрона за всеки случай, уцелвайки тук и там, после нещата се поуталожиха. Талиб лежеше неподвижно по гръб, очите му бяха полуотворени, ала погледът му бе угаснал, долната му челюст бе спряла да мели, от ушите и носа му се стичаха струйки кръв, краката му потръпваха в странни спазми. Бекстрьом се наведе и измъкна черния пистолет, подпъхнат в колана му, мушна го в своя.