Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

В дъното на обширния паркинг на Фасенвайен, на около двеста метра от стария „Радисън“ и само на пет минути от центъра, бе разположен контейнер за боклук. Понастоящем в него имаше труп, натъпкан в обикновен чувал от зебло, предвиден за фураж за свине. Мъжът в чувала не се бе напъхал там самостоятелно, а за да може и датската полиция да го открие, онзи, който го бе наврял там, бе оставил босите му крака да стърчат навън.

— Ами това е май — заяви човекът, преди да сложи край на разговора от телефона си с предплатена карта, невъзможен за проследяване и задължително помощно средство при определени обаждания.

Три минути по-късно първата радиопатрулка бе на мястото, а след още половин час двамата полицаи от „Опазване на обществения ред“ се сдобиха с компания от мнозина колеги от Криминалния отдел на копенхагенската полиция и групата криминалисти.

Приблизително по времето, когато Бекстрьом си поръча малко питие към двойното еспресо, онези бяха напреднали дотолкова, че да отворят чувала и да огледат по-отблизо опакованото голо тяло. На шията му с връв бе окачен обикновен етикет с адрес: „Назир Ибрахим, препратете на стокхолмската полиция“, в устата на трупа бе натъпкан фиш за неправилно паркиране, а белезите по тялото свидетелстваха за продължително и мъчително изтезание.

Като послание до мюсюлмански обирджия, проявил небрежност, докато е зарязвал колата си за бягство, то си беше съвсем ясно, и тъй като полицията в Копенхаген вече бе предупредена, оттам потърсиха шведския колега, комисар Хонкамяки от Отдела за борба с размирици на стокхолмската полиция. Когато телефонът на Хонкамяки звънна, той стоеше на улицата пред сградата на Бекстрьом, наблюдавайки самия финал на неговата акция.

Тъкмо вкарваха в линейката най-големият брат на Назир, Фаршад. Двама санитари бяха поели носилката, медицинска сестра държеше системата, Фаршад хленчеше на неразбираем за Хонкамяки език, панталонът му смъкнат до глезените, прогизнал от кръв.

Братовчед му Хасан Талиб току-що бе откаран с друга линейка. В безсъзнание, с медицинска яка на шията, трима си бяха помагали с носилката, лекар и медицинска сестра полагаха усилия да поддържат живота му.

Онзи, който вероятно се чувстваше най-добре, бе вторият брат на Назир, Афсан. Определено носът му бе разбит, обилно окървавен, ръцете извити на гърба, движеше крака преко желание, но иначе си изглеждаше точно както обикновено.

— Да ви го начукам отзад, шибани свине — изкрещя Афсан, докато двама от колегите на Хонкамяки го вкарваха в буса на отдела за борба с безредиците.

Какво става, по дяволите, помисли си Хонкамяки и поклати глава.

— Какво става, по дяволите — повтори комисар Тойвонен минута по-късно, щом слезе от служебната си кола и съзря Хонкамяки.

Веднага щом очевидно смутеният Талиб извърна поглед — такава безпомощност у мъж, безпомощен като жена — Бекстрьом атакува. Светкавично го хвана за глезените и дръпна с все сила.

Талиб рухна право назад като отсечен бор, доколкото това бе възможно предвид родното му място, помисли си Бекстрьом. Просто рухна изопнат право назад, напразно размахал ръце, преди да удари тила и врата си в холната маса, пръскайки на парчета плота от колморденски мрамор.

Бекстрьом извади сигето за нула време, изправи се с известно усилие, това следва да се признае, за всеки случай примижа с лявото око и се прицели старателно.

Фаршад също скочи, вдигнал ръце за защита, и изпусна ножа с острието право надолу към скъпия килим на Бекстрьом.

— Спокойно, шефе, спокойно — Фаршад разпери ръце отбранително.

— Make my day, punk — изрева Бекстрьом и стреля, без и за миг да се замисли, че щеше да надраска новонаредения си паркет.

Всъщност не бе наложително съседът на Бекстрьом да звъни на спешни повиквания, понеже полицията през цялото време си беше на мястото.

Малко след единайсет вечерта белият мерцедес (Алфа 3) ненадейно се размърда по екрана на Сандра Ковач. По-рано същата вечер беше паркиран на най-високия етаж в същия паркинг, където бе изоставен лексусът.

Колата за проследяване с Ковач, Ернандес и Мотоеле се намираше в непосредствена близост и само след две минути от мерцедеса ги деляха стотина метра, а той самият явно бе поел към Кунгсхолмен. Караше Афсан, Фаршад седеше до него, докато Хасан Талиб очевидно бе окупирал цялата задна седалка.

Ковач се свърза с Линда Мартинес по предавателя. Тя пък повика подкрепление от още един екип, който по-рано същата вечер бе наблюдавал Бекстрьом, но сега хапваше в „Макдоналдс“ само на няколко пресечки от редовната му кръчма.