Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Адски добра готвачка си, Надя — заяви Столхамар час по-късно, когато се преместиха в гостната, за да пият кафе и дори по малък арменски коняк. — Извини ме, ако съм бил леко рязък по телефона.

Роле Столхамар съвсем ясно си спомняше завещанието на Кале Счетоводителя.

— Да сме били пет-шест души — обичайната компания, бяхме решили да посрещнем Коледата заедно, а Марио отговаряше за обяда. Всички бяхме наясно с работата около Сепо — имам предвид, че е син на Кале и Ритва. Тогава детето беше само на няколко месеца. Та взехме да закачаме Кале, питахме го ние или той ще се заеме с издръжката на малкия. По онова време положението му бе на приливи и отливи, та тъкмо на въпросната Коледа беше гол и бос, ако не ме лъже паметта. Как бяха нещата, когато почина, със сигурност знаеш по-добре от мен. Сигурно са му останали някои хубави вещи, които да се продадат, но момчето едва ли може да очаква някакви милиони. Ама кофти стана и с майката.

— Какво би ми отвърнал, ако ти кажа, че Кале Даниелсон е имал преди смъртта си минимум 25 милиона? — попита Надя.

— Че ми говориш точно като него през последната година, щом се напиеше — отвърна Столхамар, пусна крива усмивка и поклати глава. — Кале по природа беше артист, бохем — продължи той. — Усетеше ли се с пари в джоба, не знаеше мяра. Е, да, нямаше вид на закъсал. От една страна, вървеше пенсийката и малко доходи от инвестиции, от друга, миряса покрай ходенето на Вала. Тази година дори ни вървеше доста. Сто на сто знаеш, че двамата спечелихме цяло състояние. Всъщност през пролетта един V65 ни донесе почти стотак.

— Ами преди десет години?

— И така, и онака — Столхамар сви широките си рамене. — Колко да е имал тогава? — той я изгледа с любопитство, въртейки чашата коняк с грубите си пръсти.

— Двайсет и пет милиона — отвърна Надя.

— Сигурна ли си? — Столхамар не можа да прикрие удивлението си. — Кале беше ас на счетоводството, ще знаеш. Спомням си, че електрическата фирма на Светкавицата яко беше затънала по едно време, ама Кале го уреди. Просто отиде до банката да изтегли тлъст заем, после оправи бизнеса. От белтъците се бият целувки, така обичаше да казва.

— Двайсет и пет милиона. И то без целувки — отбеляза Надя.

— Дявол да го вземе — поклати глава Роле Столхамар.

Алм отказваше да изтрие от съзнанието си Сепо и мисълта за отцеубийство. Най-напред разговаря с технически експерт от Кралската полиция, та според него съществуваха доста възможности да си уредиш фалшиво алиби с помощта на компютъра. Можеш например да сложиш другиго пред компютъра. Ако си достатъчно умел и находчив, няма нужда дори другият да е там в чисто физически смисъл.

— Възможно е да се свържеш с друг компютър, а тези неща понякога са страшно трудни за установяване — обясни експертът.

— Така значи — отвърна Алм, който имаше навика да раздрусва своя, щом откажеше да му се подчинява.

— В наши дни има и програми, които да ти вършат работата вместо теб. А ти междувременно правиш каквото си искаш, абсолютно. Компютърът се самоуправлява чрез програмата си.

— Например играе компютърни игри вместо теб?

— Да. Например.

Надя не се трогна особено, когато Алм ѝ сподели разказаното току-що от един от „наи-оправните компютърджии“ в службата.

— Разбирам те, Алм — отвърна тя. — За съжаление обаче, проблемът е друг.

— Какъв?

— Сепо обича да играе на компютъра. Това е почти единственото му хоби. Защо да остави, да речем, някаква програма играе от негово име? Напълно се абстрахираме от мисълта, че без съмнение самият той може да измъдри такава.

— Ами ето, чуй се, Надя. Ти самата го казваш.

— Остави Сепо. Той не е убил Даниелсон.

— Как може да си сигурна? Откъде знаеш?

— Сепо не е способен да лъже. Такива като него не умеят. Ако беше убил Даниелсон, щеше да си каже, когато си го попитал. Щеше да признае по същия начин, както разказва за всичко останало, когато го попитаме.

Пълен идиот, помисли си Надя, щом Алм си тръгна.

Не стига, че е компютърен експерт, а сега се оказа и психиатър, помисли си Алм, щом затвори вратата на кабинета ѝ.

Алм не се предаде и още на следващия ден постигна удовлетворение. Сряда, 9 април, малко повече от месец преди да бъде убит, Карл Даниелсон попаднал в спешното отделение на Каролинска. Към единайсет вечерта някакъв съсед го открил в безсъзнание във входа на Хаселстиген 1 и повикал бърза помощ.

Тъй като не изглеждало да има видими външни наранявания, екипът от линейката най-напред решил, че е получил инфаркт или мозъчен кръвоизлив, ала преглеждащият го лекар открил други контузии, когато разсъблекли пациента. Някой бе повалил Карл Даниелсон изотзад. Сериозните синини по тялото му говореха за множество удари в сгъвките на коленете, гърба и тила. Получил леко сътресение на мозъка и припаднал.