Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Yes — отвърна Фелисия Петершон.

— Следващ въпрос — продължи Бекстрьом. — Какво е положението с…

— Не — прекъсна го Фелисия и поклати глава отрицателно. — Даниелсон и Акофели не са си звънели помежду си. Ако това е въпросът, шефе.

— Никак не си глупава, Фелисия — установи Бекстрьом.

— Мерси, шефе. Ако може да изкажа мнение, мисля…

— Разбира се — отвърна Бекстрьом.

— … че ще разгадаем това, щом открием третия номер.

— Естествено — съгласи се Бекстрьом.

Затвориш ли си очите, почти може да повярваш, че във вените на малката Петершон тече руска кръв, помисли си той.

— Ама чакай малко, спри — намеси се Алм. — Каква е връзката между Даниелсон и Акофели? Освен че и двамата са били убити и очевидно са се обаждали на един и същ телефон.

— Не е ли достатъчно? — отвърна Надя.

Този трябва да е пълен идиот, ѝ хрумна.

— И двамата познават убиеца, но не се познават помежду си. Така мисля — каза Фелисия.

— И кой може да е това? — попита Алм и сякаш му просветна: — Единственият, който е признал, че познава и двамата, е Сепо Лаурен. Аз например веднага бих казал, че Сепо Лаурен има и втори телефон с предплатена карта и неизвестен собственик.

— Признал, та признал — възрази Бекстрьом и сви рамене. — За съжаление, проблемът с убийците, които аз съм срещал, е по-скоро, че не са достатъчно навити да признават разни неща.

— Невероятно — лицето на Алм бе пламнало. — Чакам ясен отговор: какво ще правим с Лаурен?

— Отиди до тях и си поговори с него — отвърна Бекстрьом. — Питай го дали е убил Даниелсон и удушил Акофели.

— За Даниелсон вече го питах.

— И какво ти отговори?

— Отрече.

— Ето, виждаш ли — подсмихна се Бекстрьом. — Така или иначе, не ми се вярва да напреднем, като седим тук напразно. Хайде на работа, чувате ли, аз поне отивам да работя.

Но най-напред обилен обяд, помисли си Бекстрьом. Дори легендите имат нужда да хапнат нещо хубаво.

Следобеда Бекстрьом посвети на раздаване на съгласия за ексклузивни интервюта, като всички, удостоени с благоволението му, записаха и по няколко думи, достойни за размисъл.

Пред репортерката от християнския вестник „Даген“ той изповяда детската си вяра и упованието си в Господа.

— Повален на земята от смъртоносен гнет, аз придобих силата да се изправя и да отвърна на удара — обясни Бекстрьом с лицемерна набожност в очите.

Пред пратениците на двата вечерни вестника последователно разказа как от доста време насам смятал, че полицията била твърде несловоохотлива, когато се налагало да сподели информация. Във всеки случай пред вечерните издания.

— Как иначе ще достигнем до най-великия детектив, обществеността? Ако не бяхте ти и колегите ти — въздъхна Бекстрьом и кимна на репортера от „Експресен“.

— Общественият интерес — заяви половин час по-късно в разговор с журналиста от „Афтонбладет“ — Всъщност полицията е длъжна да осведомява медиите, за да могат те на свой ред да информират гражданите на страната какво е положението.

В последвалия разговор със „Свенска Дагбладет“ той сподели и безпокойството си във връзка с различни пропуски в спазването на върховенството на закона.

— Нашата борба с престъпността следва да се води открито — Бекстрьом впери поглед в пратеника на вестника. — Твърде много от моите колеги гледат прекалено небрежно на върховенството на закона.

И последно пред „Дагенс Нюхетер“ просто се съгласи по всички основни въпроси, които му бяха зададени.

— Напълно съгласен съм с теб — повтори Бекстрьом кой знае за кой път поред. — Аз самият не бих могъл да го изразя по-добре. Това е просто ужасяващо. В смисъл, накъде вървим като правова държава?

На път за дома най-напред посети ГеГура, с когото проведе откровен разговор на четири очи. ГеГура остана не просто объркан — направо бе съкрушен, когато осъзна как бяха процедирали извършителите, за да се доберат до ключовете за апартамента на Бекстрьом.

— Най-искрено те уверявам, Бекстрьом — каза ГеГура, — тази жена успя да преметне и теб, и мен. Когато ми се обади с въпроса дали не бих могъл да я изведа вечерта, отвърнах единствено, че вече имам уговорка. Че се каня да вечерям в избата на Операта с много близък приятел, който впрочем е полицай. Не съм и подозирал, че е крояла пъклени планове още с появата си. Останах с впечатлението, че просто е привлечена от твоята персона.

Добрутро, помисли си Бекстрьом.

— Какво ще правим с масичката, килима и дупките от куршуми по стените? — попита той.