Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— А той какво ти отвърна?

— Сви рамене. Отказа да говори за това.

Отрицанието, помисли си Аника Карлсон. Точно както бе учила на онзи курс за сексуални посегателства, който бе посещавала предната есен. Отрицанието на жертвата, мислеше си. Но тъй като Бекстрьом очевидно си бе отишъл след работния ден, нямаше с кого да поговори.

Ще се наложи да го оставя за утре сутрин, реши тя.

Тихи стъпки на стълбището у Бекстрьом. Малкото сиге бе заключено при лентяите в криминалистиката, та му оставаше единствено поредният двоен бекстрьомски, помисли си той. Пристъпи напред, вдигна лявата си ръка, мушна другата под ревера на сакото си.

— Стой мирно, иначе ще ти пръсна черепа — заплаши Бекстрьом.

— Споко, по дяволите — отвърна вестникарят и размаха неговия брой на „Свенска Дагбладет“.

Вестникарчето, помисли си Бекстрьом, поемайки подадения му ежедневник.

— Защо не се движиш с асансьора, вместо да се промъкваш по стълбищата и да изкарваш ангелите на хората?

— Не съм останал с впечатлението, че си пъзльо — ухили се вестникарят. — Впрочем добра реакция. Миналата вечер те гледах по телевизията.

— Асансьора — напомни му Бекстрьом.

— Разбира се. Постъпвам като всички останали. Дето разнасят вестници. Качвам се с асансьора до последния етаж, после слизам надолу по стълбите.

— А защо не слизаш с асансьора? — попита Бекстрьом. — Вместо пеша?

— Отнема много време. Нали. Качвай се, слизай от асансьора само за по един етаж. Щеше да си чакаш „Свенска“ до вечерта.

Щом Бекстрьом влезе в антрето и затвори вратата след себе си, внезапно го осени просветление, което огря отвътре цялата му кръгла глава.

Акофели, помисли си Бекстрьом. Хаселстиген 1, пететажна сграда с асансьор. Защо, по дяволите, не си се качил с асансьора?

— Пресни бутерки, мирни намерения, интересни новини — поздрави Аника Карлсон, размахала плика от пекарната.

— Влизай — смънка Бекстрьом, който почти не бе спал, тъй като прекара минимум два часа в тежки размисли, докато най-накрая му се зави свят и заспа.

— Между другото, колко е часът?

— Десет — отвърна Аника Карлсон. — Предположих, че си лудувал навън цяла нощ с някоя от всичките ти обожателки, та не исках да те будя твърде рано.

— Много мило — рече Бекстрьом с крива усмивка.

Открита позиция, помисли си той. Но всъщност е доста приятна.

— Така че, ако се метнеш под душа, леля ти Аника ще направи закуска.

— Палачинки, пържен бекон — подсказа ѝ Бекстрьом.

— И дума да не става — изсумтя Аника.

— Какво мислиш за това, Бекстрьом? — попита го половин час по-късно, след като му разказа за думите на Адвоката.

— Какво да мисля — отвърна Бекстрьом, чиито мисли се рееха другаде.

— Че Кале Даниелсон може би се е опитал да го склони към секс. Съвпада доста точно с профила на подобни извършители. Вече остарял алкохолизиран мъж, обкръжение основно от мъжки пол, очевидно сексуално активен, понеже у тях имаше и виагра, и кондоми. Младеж като Акофели, черен, дребничък. Определено примамлив за такъв като Даниелсон, след като малко се е понакъркал и задръжките му са паднали.

— Зарежи! — поклати глава Бекстрьом. — Даниелсон не е бил такъв.

— Какъв не е бил?

— От ония, дето чукат задници.

— Защо? Това сигурно го правят и такива като теб, стига да има възможност.

— Момчешки задници — поясни Бекстрьом.

Открита позиция ли, си каза.

— Значи така смяташ — Аника Карлсон сви рамене.

— Чуй обаче това. Снощи, когато се прибирах, изведнъж схванах какво не беше наред с Акофели. Дето през цялото време си блъсках главата.

— Окей, окей — каза Аника Карлсон петнайсет минути по-късно. — Значи се е качил по стълбището, вместо да вземе асансьора. Какъв е проблемът? Може просто да е искал да потренира. Аз самата доста търча по стълбищата. Страшно полезно е, ще знаеш.

— Ще направим следното — поде Бекстрьом.

— Окей — отвърна Аника Карлсон, която за всеки случай вече бе извадила черното си тефтерче.

— Искам да знам всичко за Акофели, свързано с разнасянето на вестници. По какъв маршрут е минавал, от кой адрес е започвал и къде е приключвал, колко общо вестници е мъкнел, колко е доставял на Хаселстиген 1 и в каква последователност. Ясно ли е?

— Окей — кимна Аника Карлсон. — А къде да те намеря, като свърша?

— В службата. Само да се облека.

Макар да бе събота, Бекстрьом седеше в службата, потънал в усилен размисъл. Дори мисли толкова задълбочено, че забрави да обядва.