Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Всъщност е на работа. Преди малко говорих с Аника Карлсон. Явно е там отрано тази сутрин.

— Значи е отишъл само за да ми прави мръсно — отвърна Тойвонен.

— Какво следва оттук нататък? — попита Аника Карлсон.

— Сега ще бъдем адски спокойни — отвърна Бекстрьом. — Няма да оплитаме конците излишно.

— Слушам — отвърна Карлсон.

— Онзи списък, който Алм е направил с всички познати на Даниелсон — рече Бекстрьом. — Налага се да го погледна. Обади му се, кажи му да цъфне тук на секундата и да ми го даде.

— Няма нужда. Можеш да прочетеш моя. Имам копие.

— Жалко. Исках да се уредя с възможност да се погавря с говедото.

Старите момчета от Солна и Сундбюберг, помисли си Бекстрьом, когато четвърт час по-късно бе изчел сводката на Алм за най-близкото обкръжение на Карл Даниелсон. Халбата, Светкавицата и Гура Жокея. Кръстника Грималди и бившият колега Роле Столхамар. Добрите стари момчета, дето бяха поркали като невидели близо 50 години.

После се обади на един от тях.

— Комисар Бекстрьом, героят на нацията — отбеляза Халбата Сьодерман. — С какво е заслужил прост човечец като мен подобна чест?

— Налага се да поговоря с теб, Сьодерман — отвърна Бекстрьом.

Вече пиян, а аз кисна тук на малкото си бюрце трезвен, скапан и ниско платен, помисли си той.

— Вратата ми зее широко отворена — каза му Халбата. — Ще бъде чест за мен и скромното ми домакинство. Комисарят има ли някакви специални желания относно почерпката?

— Кафе ще ми дойде добре. Чисто, без захар.

След това влезе в кабинета на Надя, прибра тефтерчето на Карл Даниелсон и си повика такси.

— Сигурен ли си, че не искаш да те черпя едно? — попита Халбата Сьодерман с кимване към бутилката коняк, поставена помежду им на кухненската маса.

— И така съм добре — отвърна Бекстрьом.

— Не само си с бързи рефлекси — констатира Сьодерман. — Имаш и адски силен характер, Бекстрьом — отбеляза той и наля солидно количество в кафето си. — Хубаво нещо е алкохолът — въздъхна със задоволство. — И полезно. Милион алкохолици няма как да грешат.

Може би не всички, помисли си Бекстрьом.

— Мислех си да те питам нещо — започна той, изваждайки черното тефтерче на Даниелсон.

— Тъй като ти си си ти, можеш просто да ме питаш направо, Бекстрьом — отговори Халбата. — Ако беше някой от твоите така наречени колеги, досега да съм го почнал с първите три рунда.

— Джобното тефтерче на Кале Даниелсон. Съдържа редица записки, които не успявам да разгадая съвсем точно.

— Изобщо не се учудвам — ухили се Сьодерман. — Кале си беше хитро копеле.

— Някои от бележките се повтарят през цялото време. Смятаме, че се касае за пари, които изплаща на три различни лица.

— Изобщо не бих се учудил. И с прекрасна репутация. Та как се казват?

— Съкращения са. Вероятно са инициалите на имената им. Плюс сумите. Инициалите са ХТ, АФС и ФИ. С главни букви, ами виж — Бекстрьом му подаде тефтера.

— Какво означават? Инициалите. Какви са имената?

— Хасан Талиб, Афсан Ибрахим и Фаршад Ибрахим.

— Та това са ония шибани откачалки, дето се опитаха да ти светят маслото, Бекстрьом — рече Сьодерман, разлиствайки тефтера.

— Да — отвърна той. — Имаш ли някакъв спомен Даниелсон да е разговарял с тях?

— Никога не разправяше за такива неща. Колкото и да се е натряскал. Дали е укривал пари на подобни типове? Изобщо не бих се учудил, но далеч не беше толкова побъркан, че да го раздрънка.

— Не и това? — попита Бекстрьом.

— Не — натърти Халбата Сьодерман. — Тук ще трябва да отбележа със съжаление, че си разбрал всичко погрешно. Да знаеш, с удоволствие бих дал своя принос, та да можете да заключите тези камилари за вечни времена и да хвърлите ключа в езерото Роста. За жалост обаче се опасявам, че точно в конкретния случай са невинни.

— Щом казваш.

— Кале Даниелсон беше голям образ — отбеляза Халбата. — Тези записки се отнасят за нещо съвсем различно от берачи на фурми в Далечистан.

— Разправяй — подкани го Бекстрьом.

— Адски добра история — Халбата Сьодерман поклати глава и се усмихна щастливо на госта си. — Седнал ли си удобно, Бекстрьом?

— Да.

— Тогава ще ти разкажа. Дръж си ушите, че да не се изтърколят.

— Какви ги вършиш, Бекстрьом? — попита го Аника Карлсон, щом се върна в участъка три часа по-късно.

— Хапнах добре и разкрих едно двойно убийство — отвърна той. А пътьом си купих бонбони за гърло, си каза. — Ти какво прави?