Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Мъжът долу падна, изпусна оръжието си, хвана се за простреляния крак и закрещя на език, който Мотоеле не разбираше.

Той вглъби поглед навътре в себе си, прибра оръжието в кобура и излезе в коридора да пресрещне колегите си. Вече чуваше тичането и виковете.

Комисар Хонкамяки се обади на Тойвонен и докладва накратко положението. Някой бе помогнал на Фаршад да отвори прозореца на стаята си. Същият му бе дал въже за катерене с възли. Дълго малко над 20 метра. Колегата Мотоеле се опитал да го издърпа. Фаршад се пуснал, паднал безпомощно по гръб близо 20 метра право надолу. Негов съучастник открил стрелба срещу Мотоеле. Няколко изстрела. Мотоеле отвърнал. Един изстрел. Улучил го високо в крака. Обезвредил го. Съучастникът бе задържан, идентифициран и откаран в спешното, което за най-голямо удобство се намираше само на стотина метра от ортопедията. При това вече имаха подозрения кой е помогнал на Фаршад с прозореца и въжето.

— Не можем да открием една от сестрите в отделението, родена е в Иран, ще знаеш. Изчезнала е от смяната си преди повече от час — обобщи Хонкамяки.

— Ама какви ги вършите, мамка му — изстена Тойвонен.

— Следваме правилника до буква. Какво, по дяволите, щеше да направиш ти?

— Онзи, по-малкият брат, още е жив, нали? — рече Тойвонен.

— Да, все още се държи. Но разбирам защо питаш — отвърна Хонкамяки с изкривена усмивка.

— Откарайте го в ареста. Налага се да въведем малко ред в безопасността.

— Вече се опитах. Отказват да го приемат. Твърдят, че не разполагали с необходимите ресурси за медицинските му грижи.

— Закарайте го в болницата в Худинге — нареди Тойвонен.

— Худинге? Защо?

— Не искам да остава в района. Не и докато хората тук измират като мухи, а тъкмо моите полицаи са около тях през цялото време.

— Окей — отвърна Хонкамяки.

— Колкото до колегата Мотоеле…

— Вече е уредено. Криминалистите пристигнаха, вътрешно разследване са на път. Май ни липсва единствено Бекстрьом — изкикоти се той.

Дявол да го вземе. 3:0 за християните, помисли си Бекстрьом, когато пусна сутрешните новини. Най-сетне палачинки със запържен бекон, мина му през ума. Тъй като надзирателката му явно бе ангажирана на друго място.

— Разбирам, че си в шок, Мотоеле — каза му колегата от Вътрешно разследване.

— Не — поклати глава той. — Не съм в шок. Всичко си беше по правилник.

Респект, си каза той и вглъби поглед.

В понеделник следобед Бекстрьом бе готов да атакува. Най-напред говори с Аника Карлсон, инструктира я в детайли.

— Бекстрьом, Бекстрьом — поклати глава тя. — Май че си най-лукавият колега, с когото някога съм работила. Не знам колко доказателствени провокации мога да преброя във връзка с разговора, който смяташ да проведеш с тази гадна персона.

— Нито аз. Ще направиш ли каквото ти казах?

— Разбира се, шефе. А какво ще правим с Фелисия и малкия Стигсон?

— Резерви — отвърна Бекстрьом. — Немислимо е да вземем Стигсон горе, а стане ли напечено, поне да не се тревожа за Фелисия.

— Умно — съгласи се Аника.

— Значи ще трябва да останат в колата долу на улицата за всеки случай, докато не ги повикаме — разпореди Бекстрьом.

След това потеглиха към Хаселстиген 1 с два цивилни автомобила. Стигсон и Петершон паркираха пред входа. Бекстрьом и Аника Карлсон се качиха с асансьора. Тя се скри на стъпалата към таванското помещение, а Бекстрьом натисна звънеца и тъй като срещата бе уговорена по-рано сутринта, му бе отворено още при второто иззвъняване.

— Добре дошъл, господин комисар — поздрави Брит-Мари Андершон, усмихна се широко с всичките си бели зъби и незнайно защо прокара лявата си ръка по процепа на своето щедро деколте. — Да предложа нещо?

— Чаша кафе ще ми дойде идеално. Всъщност исках и да помоля да ползвам тоалетната.

— Разбира се — отвърна Брит-Мари Андершон, кривна глава и се наведе напред, за да оптимизира гледката. — А защо да бъдем чак толкова официални — добави тя. — Брит-Мари — представи се, протегнала ръка със слънчев кафеникав загар.

— Бекстрьом — отвърна Бекстрьом с половин Хари Калахан.

— Ти си истински класически мъжкар, Бекстрьом — отбеляза Брит-Мари Андершон, усмихна се и поклати глава. — Чувствай се като у дома си, а аз ще донеса кафето ни.

Бекстрьом влезе в тоалетната. Още щом я чу да шета в кухнята, той отиде на пръсти да завърти бравата на входната врата. В случай че станеше напечено да не се налага колегите му да я разбиват. После пусна водата, шумно отвори и затвори вратата на тоалетната, отиде в гостната и седна на дивана на цветчета.