Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Сигурно би трябвало да я оставя пред входа. Май би било най-лесното за него.

— Да, вече и аз мисля така, но не и тогава. Явно си по-находчив от мен, Бекстрьом — заключи Аника Карлсон с усмивка.

— Е, сега — Бекстрьом извади най-свенливата си усмивка.

— Както и да е. Та докато се моткам там, пристига една от живущите, за да си вземе колелото — продължи Аника Карлсон.

— Адски разтревожена — вметна Бекстрьом.

— Да, тя, разбира се, се чудеше какво се е случило, понеже по това време из сградата щъкахме поне десетина колеги. Не се впуснах в подробности. Обясних, че сме отишли във връзка с получен сигнал. Попитах я коя е и какво прави в хранилището. Тя ми каза името си, дори показа личната си карта, преди да успея да ѝ я поискам. Обясни ми, че живеела в сградата, че била тръгнала за работа и имала навика да ходи с колелото, когато времето е хубаво. Впрочем рецепционистка е в хотел „Скандик“ при магистралата за летище „Арланда“. Дотам са приблизително пет километра, а започвала работа в осем сутринта.

— Количката за вестници?

— И за нея не се наложи да питам. Обясни ми, че обикновено стояла там. Поне през изминалите месеци. Тя самата се дразнела — пречела ѝ да изважда своя велосипед. Дори мислела да напише бележка и да я закачи на количката. Разбрала, че е на вестникарчето. Тя от своя страна не била абонирана за вестник. Четяла ги безплатно на работното си място.

— Значи няма представа за разписанието на Акофели?

— Не — отвърна Аника Карлсон. — Явно е подозирала, че се разминават в сградата. Аз самата пък не се замислих за това, както казах. Не и тогава.

— Не си го казала на никого от живущите там? — попита Бекстрьом.

— За каква ме вземаш? Само това оставаше.

— Умният колега е безценен — отбеляза Бекстрьом.

— Акофели се е срещал с някого от сградата.

— Естествено. През цялото време го подозирах.

Същата сутрин Ана Холт се събуди към седем. Бе сънувала нещо размито, с еротичен характер, не беше неприятно, а когато отвори очи, видя, че лежащият до нея Ян Левин я гледа. Бе подпрял глава на дясната си ръка, лявата си играеше със зърното на дясната ѝ гърда.

— Буден си — установи Холт.

— Страшно буден — отвърна Ян Левин, усмихна се и незнайно защо кимна към чатала си.

— Опа — възкликна Холт, протегнала ръка под одеялото, за да провери. — Струва ми се, че тук имаме остър проблем.

— И какво ще правим? — попита Ян Левин, който в същия миг обгърна тила ѝ с ръка.

— Ще го решим — отвърна Холт.

Отметна завивката и го възседна.

Най-хубаво е сутрин, помисли си тя половин час по-късно. Чувстваше се енергична. Винаги ставаше така. Затова пък Ян изглеждаше съвсем отпуснат, на път да заспи. Типично, каза си и в същия момент телефонът ѝ звънна.

— Кой глупак звъни по това време в събота — изстена Левин.

— Предчувствам кой — отвърна Холт и вдигна слушалката.

Областният началник на полицията, помисли си.

— Надявам се да не те събуждам, Ана — започна областният началник на полицията, която звучеше също като току-що събудена, но много по-гневна.

— Вече бях станала — отвърна Холт, без да навлиза в подробности, но обърна радостна физиономия към Левин.

— Чела ли си вестниците?

— Не. Кой от тях?

— Всичките. Бекстрьом — поясни тя. — Явно се е изказал във всички. Дори в онзи християнски парцал, в него използва случая да изповяда силната си вяра в Бога.

— Ще говоря с него — отвърна Холт.

Каквото и да кажеш за Бекстрьом, той не е глупав, помисли си тя.

— Благодаря ти — рече началничката и затвори.

— Току-що ми намериха малко работа — съобщи Холт. — Затова пък ти се опитай още да поспиш.

— Аз мога да направя закуска — отвърна Ян Левин и се надигна в леглото.

— Сигурно се чудиш…

— Не — поклати глава той. — Полицай съм, впрочем казвал ли съм ти го? Веднага ми се изясни причината за твоя разговор.

Все тоя Бекстрьом, си каза той.

Ана Холт включи компютъра си, влезе в интернет, изчете сутрешните вестници и опасенията ѝ се потвърдиха. После потърси Бекстрьом по мобилния. Както винаги отговор не последва. Сетне говори с Аника Карлсон.

Щом тя може, мога и аз, помисли си Ана Холт. Ставаше дума за областната началничка на полицията, а тя самата се обади на Тойвонен.

— Тойвонен — изстена Тойвонен.

— Холт — каза Холт.

— Слушам, шефе. Малко позакъснях снощи — обясни той.

— Бекстрьом — рече Холт и за две минути му разказа какъв е случаят.

— Тогава предлагам да изчакаме до понеделник. Тъй като е уикенд и говорим за Бекстрьом — обясни той.