Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

По този въпрос нямаше нужда да се притеснява ни най-малко. ГеГура разполагаше с необходимите връзки и ресурси, за да бъде оправено всичко. На мига.

— Настоявам, Бекстрьом. Фактът, че съм бил в неведение, по никакъв начин не ме освобождава от отговорност. Фактически съм съдействал за излагането ти на непосредствена опасност за живота.

— Холната маса, килимът, стените — повтори Бекстрьом, който не възнамеряваше да се остави да бъде омаян с красиви фрази.

— Разбира се, драги приятелю — отвърна ГеГура. — Впрочем какво мислиш за тази тук — кимна към масата в кабинета си. — Антика, китайска изработка, лак, цветовете пасват перфектно на твоя диван — изтъкна ГеГура.

— Хубав килим — отбеляза Бекстрьом за килима под масата.

— Също антика, Китай. Чудесен избор според скромното ми мнение.

Колегите във входа му бяха заместени от двама охранители от Секуритас. Те му помогнаха да качи и холната маса, и килима, и пратките, които пристигнаха през деня. Бекстрьом си направи непретенциозно ядене от останките в хладилника. След това се завърна към прегледа на урожая от деня. Електронни и обикновени писма, колети и подаръци. Всевъзможни, започвайки от плетен похлупак за чайник във вид на кокошка и написано на ръка писмо, съдържащо сто крони, до значително по-солидна сума, която анонимен дарител бе превел по сметката му.

Похлупака хвърли в кошчето.

Писмото изчете. „Бог да пази Комисаря. Благодаря Ви за стореното“, поздрави от „бившия банков директор Густаф Ланс, 83“.

И аз благодаря, скръндзав дъртак, помисли Бекстрьом. Пъхна стотачката в портфейла си, а писмото запрати в кошчето.

Точно когато приключи с тези административни дела, на входната врата се позвъни.

— Здрасти, Бекстрьом — усмихна се Аника Карлсон. — Реших да те нагледам, преди да си легнеш.

Добър ден, помисли си Бекстрьом.

— Искаш ли кафе? — попита я.

Аника Карлсон се възхити от новата му масичка в гостната и новия килим. Дори от дупките от куршуми по стените и тавана.

— Ако бях на твое място, сигурно щях да ги оставя така. Адски яко всъщност. Помисли си само за мацките, дето ги мъкнеш тук. Ехе! Този има дупки от куршуми по стените — отбеляза Аника Карлсон. — Аз самата малко се…

— Извини ме, Аника — прекъсна я Бекстрьом. — Един личен въпрос.

— Разбира се — отвърна тя. — Давай. Слушам те.

— И обещаваш да не се обидиш?

Понеже никой не желае да му избият ченето преди лягане, помисли си той. Талиб и другият гнусен плужек ми стигат.

— Питаш се дали съм лесбо — Аника го изгледа с наслада.

— Да — отвърна Бекстрьом.

— Хората плямпат твърде много — Аника Карлсон сви широките си рамене. — Последно живях с една колежка от „Домашно насилие“ в Стокхолм. Скъсахме преди половин година. Последният секс, ако все пак искаш да знаеш, без да броим случаите, когато сам се оправяш, всъщност беше с мъж. Дори не ми е колега. Беше някакъв продавач. Набарах го в една кръчма.

— И струваше ли си? — попита Бекстрьом.

— Не — поклати глава Аника. — Много думи, малко дейност. Всъщност почти единствено думи.

Жена да говори по този начин. Накъде отиваме, по дяволите, помисли си Бекстрьом и само кимна.

— Раздавам го отворено. Състезавам се в открита позиция, така да се изразя — поясни Аника Карлсон. — Нещо конкретно ли те интересуваше, Бекстрьом?

— Всъщност мисля да си лягам.

Какво ще стане с Швеция, помисли си той. С мен и всички останали обикновени, нормални, почтени хора, които се съсипват от работа. Какво ще стане с нас?

Първата задача на Бекстрьом в петък сутринта бе да разпръсне единствения облак, останал на иначе ясносиньото му небе. Влезе право в стаята на Тойвонен с изискването да получи ново служебно оръжие, понеже неговото очевидно се бе заклещило при криминалистите в очакване лентяите от вътрешни разследвания да си извадят ръцете от задниците.

— За какво ти е? — гневно попита Тойвонен.

Май че не те засяга, помисли си Бекстрьом, който обаче се овладя. Имаш ли си работа с кръгли глупаци като Тойвонен, по-добре да се придържаш към надлежното официално поведение.

— Аз съм полицай — отвърна. — Имам право на служебно оръжие. Твое задължение е да се погрижиш да ми бъде осигурено.

— Кого си намислил да гръмнеш този път, Бекстрьом? — попита Тойвонен, който вече се чувстваше малко по-ведро.

— Трябва ми за собствената ми сигурност в службата, както и за останалите задачи, които работата евентуално ми наложи — отговори Бекстрьом, който вече знаеше как трябва да постави въпроса.