Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

В спешното живнал. Лекарят го попитал дали си спомня какво се е случило. Карл Даниелсон отвърнал, че сигурно се е спънал и е паднал по стълбите.

— Но ти не вярваш? — попита Алм, когато разговаря с него.

— Не. Напълно изключено е. Някой го е проснал изотзад. Навярно първо го е ударил в сгъвките на коленете, за да се свлече напред. После го е пребил, когато вече е бил на пода.

— Имаш ли някакво предположение какво може да е използвал извършителят за оръжие? — попита Алм.

Лекарят имаше твърдо убеждение по въпроса. Дори го бе отбелязал в картона.

— Бейзболна бухалка, най-обикновена тояга, палка. Пациентът изглеждаше точно както всички жертви на футболните хулигани и други подобни на техния акъл. А същата вечер в Росунда е имало мач. АИК срещу „Юргорден“, ако не ме лъже паметта.

— Спомняш си? Сигурен си? — попита Алм.

— И ти щеше да си спомняш, ако си бил дежурен — отвърна лекарят с крива усмивка. — Бяха обърнали спешното на същински полеви лазарет.

След това говори с най-близкия съсед на Сепо от сградата, в която живееше. Впечатляваща жена с пищно и запазено тяло, макар със сигурност да бе прехвърлила петдесетте преди доста години, помисли си Алм, който бе чукнал шейсетте няколко месеца по-рано.

— Най-тъжно е все пак за горкото момче — обясни Брит-Мари Андершон. — Нали е умствено изостанал, така да се каже.

— Госпожо Андершон, имате ли някакви впечатления относно отношенията му с Карл Даниелсон? — попита Алм.

— Като изключим, че му е син ли? — поусмихна се Брит-Мари Андершон.

— Значи го знаете?

— Струва ми се, че повечето съседи, дето са по-отдавна тук, са наясно. Но не е сигурно дали самото момче знае. Майката…

— Даа? — мазно я окуражи Алм.

— Макар че е в болница жената — госпожа Андершон сви устни. — Майка му беше същинска малка хайта. Така де, въртеше любов с Даниелсон, макар да беше едно 25 години по-стар от нея, и дори не правеше опити да го пази в тайна. Но не съм убедена, че Сепо го е знаел.

— Отношенията между Сепо и Карл Даниелсон — напомни Алм.

— Май му служеше най-вече като момче за всичко. Свърши това, свърши онова. Мисля, че малкият обикновено изпълняваше казаното. Но понякога се случваше да се сдърпат като куче и котка, та през последните години малко се пообъркаха нещата, така да се каже.

— Може ли, госпожо Андершон, да дадете някакви примери?

— Да, трябва да е било тази зима, като се прибирах вкъщи. Бях извела любимото си мъниче. Долу във входа заварих ужас и безумие. Даниелсон беше пиян, крещяха си като луди и изведнъж Сепо му налетя да го души. Страшна работа — госпожа Андершон поклати глава. — Креснах им да се държат прилично и действително спряха.

— Но преди това Сепо се е опитал да го удуши — отбеляза Алм.

— Да, ако не ги бях накарала да прекратят разпрата, не знам какво щеше да се случи — госпожа Андершон въздъхна и бюстът ѝ се приповдигна.

Хм, само дето не каза Алм, но просто кимна.

Ето че соколът ще изяде сипката, мина му през ума. Веднага щом остави госпожа Андершон, Алм позвъни на колегата Стигсон по мобилния и му нареди моментално да се яви на Хаселстиген 1. Стигсон цъфна след четвърт час, а Сепо им отвори чак след малко повече от двуминутно звънене на входната му врата.

— Играя компютърни игри — обясни той.

— Ще се наложи да спреш за малко, защото трябва да поговорим с теб — каза му Алм с желание гласът му да прозвучи едновременно дружелюбно и безпрекословно.

— Окей — Сепо сви рамене.

Вторият път, когато бе ударил Карл Даниелсон. Спомняше ли си кой ден е било това?

— Не помня — поклати глава Сепо.

— Ако ти кажа, че се е случило в деня, когато АИК е играл срещу „Юргорден“? Ще си спомниш ли кой ден е било?

— Беше девети април — отвърна Сепо и кимна радостно. — Сега се сетих. Беше сряда.

— И това си спомняш — обади се Стигсон. — Че е било сряда? Как е възможно?

— Понеже днес също е сряда. Сряда, двайсет и осми май. Април има трийсет дни — обясни Сепо и за по-сигурно показа на Стигсон своя ръчен часовник.

Момчето трябва да е пълна откачалка, помисли си Алм и бързо взе решение да смени темата.

— А спомняш ли си как го удари?

— Да — кимна Сепо.

— Пак ли с карате? — попита Алм.

— Не. Ударих го с бейзболната си бухалка.

— Сепо, това, което ми казваш, е много сериозно. Преди ми сподели, че първия път, когато си ударил Карл, си приложил удар от каратето, но този път твърдиш, че е било с бейзболна бухалка? Защо го направи?

— Нали ви казах. Бях ужасно ядосан.