Джон Вердън - Не заспивай

Сякаш в отговор на безгласния му въпрос, Мадлин го погледна умолително в очите:

— Трябва да направя нещо. Спешно. Дойдох, за да съживя спомените. Сега не мога да спра да мисля за тях.

Гърни искаше да знае за кои спомени говори тя, но го беше страх да попита. Страхуваше се да не се окаже, че онази страна на Мадлин, която никога не е познавал, е най-важната.

Тя се обърна към него и стисна силно страничните облегалки на коженото кресло.

— Трябва да направя нещо . Ако не направя нещо, ще рухна. Чувствам го. Моля те, разбери. Нямам друг изход. Поне разговорът с Хамънд утре сутринта е нещо .

Присъни му се звън. Звънът се материализира в образ на нещо блестящо. Блестящите синьо-зелени очи на Ричард Хамънд. Блясък. Звън.

— Дейвид, телефонът ти звъни.

Мадлин стоеше до леглото по бяла хавлия. Косата ѝ беше мокра. Подаваше му телефона.

Той го взе, премигна, за да проясни зрението си, и видя, че номерът е скрит. Часът на дисплея беше 6.46. Той седна на ръба на леглото.

— Гърни на телефона.

— Извинявай, че те събуждам, Дейв. Аз съм, Робин Уиг.

— Няма проблем. Тъй или иначе трябваше да ставам.

— Откакто ти пратих есемеса, не спирам да се колебая дали все пак да не ти се обадя.

— От съобщението ти разбрах, че положението е деликатно.

— Меко казано. Между другото, обаждам се неофициално от извън службата. Но по същество. Първо, за снимката на разглобения телефон. Предавателят, монтиран на мястото на микрофона, е устройство с много ограничен достъп. И нямам предвид ограничен в рамките на федералните служби. Имам предвид ограничен до тесен кръг от избрани в системата за национална сигурност. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Попаднал съм в радара на много опасни хора?

— Пак меко казано. Ще бъда кратка и ясна. Това, което широката общественост знае за ФБР, ЦРУ, НСА и военното разузнаване, дори не се докосва до повърхността на това, което става реално. Хората, които проявяват интерес към теб, имат достъп до информацията за всеки уебсайт, който някога си отварял, всеки телефонен номер, на който си звънял, всяка покупка, която някога си правил с кредитна карта, всяка книга, която някога си вземал от библиотеката. Освен ако не си дезактивирал джипиеса на мобилния си телефон, знаят всеки маршрут, по който си пътувал, всеки адрес, на който си спирал, всеки приятел, всеки лекар, всеки адвокат, всеки психоаналитик, които си посещавал. И това е само ордьовърът. Ако решат, могат да възпрепятстват операция на ниво национална сигурност, да записват телефонните ти разговори, да подслушват дома ти. Имат достъп до банковите ти сметки, данъчните ти декларации, училищното и университетското ти досие, медицинския ти картон. И могат да направят така, че да изчезнеш за интензивни разпити без законово ограничение, като просто измислят фалшива връзка между теб и някоя терористична организация, която може изобщо да не съществува. „За защита на родината“ се превърна в празен чек в ръцете на някои много безскрупулни хора. Някакви въпроси?

— Около сто. Но се съмнявам, че искам да чуя отговорите.

— Късмет, Дейвид. И бъди много, много внимателен.

Той ѝ благодари, че е поела риска да говори с него, но тя вече бе затворила.

След картината, която бе обрисувала, на мрачните потайности на държавните служби, Гърни лесно можеше да си представи различни параноични сценарии. От друга страна, предвид постоянната намеса на държавните служби в личния живот на хората, кой сценарий би могъл да се отдаде на параноя? Технологията за събиране и манипулиране на информация препускаше далеч пред етичните норми за използването ѝ. Да сложиш такъв мощен инструмент в ръцете на амбициозни бюрократи с чувство за непогрешимост, бе като да дадеш оръжие за масово унищожение на училищни побойници.

Гърни осъзнаваше, че стихийните процеси в обществото са извън контрола му. Но от него зависеше да реши къде ще вложи времето и усилията си. Най-голямото предизвикателство в момента бе да остане фокусиран върху случая или да раздели вниманието си между разследването и проблемите с Мадлин (често, когато се вглъбеше в работата, забравяше, че не е само детектив, а и съпруг).

— Не трябва ли да се приготвяш за тръгване? — попита Мадлин. Беше се върнала в спалнята с айпада си, на който свиреше силна музика (един от методите за заглушаване на подслушването, който той бе предложил).

— Ще успея — успокои я той, като стана от леглото. — Ако тръгна от тук в осем, мога да съм в Отървил в единайсет. Между другото, как мислиш да отидеш до къщата на Хамънд?