Джон Вердън - Не заспивай

— Какво му каза за мен?

— Че си нюйоркски детектив, работещ по случая.

— Частен нюйоркски детектив?

— Мисля, че не наблегнах изрично на първото определение.

— Казал си му, че съм от нюйоркската полиция?

— Май споменах тази връзка.

— В сегашно или в минало време?

— Това е сложен въпрос. Лесно бъркам времената.

— Ако ме попита, няма да го лъжа.

— Естествено. Истината е най-добрият ни приятел.

Гърни въздъхна:

— Добре, ще ми дадеш ли сега адреса?

— Брайтуотър Лейн 2799, Отървил. — Хардуик замълча, вероятно за да даде на Гърни време да запише, преди да продължи. — Чакай да те питам сега. Сигурен ли си, че си на място, където няма опасност да те подслушват?

— До голяма степен. Ако не броим устройствата за проследяване. В колата съм и телефонът ми е чист, доколкото можах да определя. Обаче бунгалото на Хамънд е съвсем друга работа.

— Какво откри там?

— Три аудиопредавателя.

— Леле! Знаех си!

Гърни извади скенера, отвори информацията от проверката на бунгалото и даде на Хардуик данните за местоположението, честотата и силата на сигнала на устройствата. После му разказа странната история на Джейн за ноемврийските изчезвания и появявания на орнамента от кървав камък, съдържащ едното от тях.

— Мамка му. — Хардуик подсвирна леко. — Някой е подслушвал Хамънд, преди нещата да се сговнят съвсем. Защо?

— Интересен въпрос. Ако намерим отговора, работата ни е наполовина свършена.

Гърни затвори. Слезе, заключи колата и се насочи към хотела.

Видя Мадлин свита пред камината в Големия салон.

Остин Стекъл излезе от офиса си.

— Господин Гърни, трябва да поговорим.

Огледа се, почти скришно, за да наблегне колко чувствителна е темата. Бръснатата му глава лъщеше от пот.

— Фентън дойде да ви търси. Трябва да отбележа, че не изглеждаше никак доволен. Всъщност изглеждаше доста ядосан. По-ядосан, отколкото бихте искали да бъде човек с неговото положение. Само ви казвам.

— Каза ли какъв е проблемът?

— Използваше юридически термини като „възпрепятстване на правосъдието“ и „намеса в криминално разследване“. Ако оставим това настрана, останах с впечатлението, че очакваше да сте си тръгнали и се ядоса, че още сте тук. Само ви казвам. Достатъчно сте разумен, за да си правите изводите. Този тип има власт да хвърли стършелово гнездо на главата ви.

Гърни примигна и за малко не се изсмя, когато си представи сцената.

— Благодаря за предупреждението. Впрочем Пейтън разказа ли ви какво си приказвахме по-рано?

— Да, преди малко. Каза, че е минало гладко. Нямало проблеми. Вярно ли е?

Гърни сви рамене:

— Всичко е относително. Знаете ли случайно коя беше голата жена с него?

— Коя гола жена? — ухили се Стекъл. — Пейтън има много голи жени.

— Аха. Значи няма значение.

Сега Стекъл на свой ред сви рамене:

— Значи, по принцип, разговорът е минал успешно?

— Може да се каже. Но забравих да му задам един въпрос.

— Така ли? Кой?

— Какво е отношението му към хомосексуалистите?

Стекъл се ухили още по-широко:

— На Пейтън изобщо не му пука за това.

— Ясно. Не знаех.

— Е, имате ли представа вече кога ще си тръгвате? Когато Фентън пак се появи, бих искал да мога да му кажа.

— Скоро. Кажете му, че заминаваме скоро.

Двамата останаха втренчени един в друг за няколко секунди. След малко Стекъл кимна и се прибра в офиса.

Гърни отиде при жена си в Големия салон.

Седна до нея с лице към огъня. Затвори очи и тъкмо търсеше най-подходящите думи да повдигне темата, която го глождеше, когато тя се изправи.

— Мислиш ли, че е лоша идея да говоря с Ричард?

— Ако не друго, със сигурност е съмнителна.

— В бунгалото изглеждаше, сякаш ще се пръснеш.

— Честно ли да ти кажа? Бях шокиран. Идеята да споделиш нещо толкова лично с човек в неговото положение е безумна. Не е ли това същият човек, на когото вчера беше бясна? Човекът, когото нарече лъжец, защото твърди, че не познава собствената си психика? Човекът, за когото ми каза, че се опитва да ни манипулира и ни прави на глупаци?

Мадлин въздъхна:

— Бях ядосана, защото засегна чувствителна за мен тема. Всъщност аз бях тази, която не познаваше себе си. Аз бях тази, която си мислеше, че съм се справили с проблемите от миналото. Не беше той нечестният, а аз. — Изсмя се иронично. — Нищо не те прави по-уязвим за миналото от илюзията, че си се преборил с него.

Това до голяма степен беше така, но Гърни все още не мислеше, че планът ѝ да разговаря за миналото си с Хамънд е добра идея.