Робин Кук - Интервенция

За съжаление, Джамила не говореше английски, но мухтарят поназнайваше нещичко и къде с негова помощ, къде с намесата на Илел, тръгна разговор. Джак първо я попита дали има някакъв опит като лечителка и се оказа, че единственият й опит е със собствените й деца — пет момчета и три момичета.

А дали тя самата е боледувала? — поинтересува се Джак. Отговорът й беше „не“, макар че преди година я блъснала кола в Ерусалим и прекарала в болница „Хадаса“ една седмица заради счупени кости и загуба на кръв. След това Джак я попита дали би искала да се опита да изцери детето му като сложи ръка върху неговата главичка, след което обясни, че е болно от рак. Той извади неколкостотин долара в брой и ги сложи на ниската масичка. Каза, че това е отплата за усилията й. После взе бебето от Лори и се приближи до жената.

За миг изглеждаше така, сякаш Джей Джей се наслаждава на това да е център на внимание — гукаше доволно, докато Джамила слагаше ръка на главичката му. Мухтарят преведе, когато жената каза, че иска всички болести в детското тяло да изчезнат в този миг. Беше очевидно, че се държи малко изкуствено и не е свикнала с подобна роля.

Лори гледаше. Джак й беше казал какво е планирал и макар тя да смяташе, че е в някаква степен смущаващо, все пак се съгласи, че вреда няма и щом той настоява, ще го направят. Сега, когато това се случваше в действителност, не знаеше какво да мисли. Джак беше пълната й противоположност. Когато идеята го бе осенила, искаше да опита да я осъществи по-скоро като успокоение, че е направил всичко по силите си. Имаше нещо загадъчно в костницата и искаше да се възползва от това. Сега, когато се провеждаше лечението чрез вяра обаче, той се чувстваше глупаво, като човек, хванал се за сламка. Е, какво, той наистина се бе хванал за сламка.

— Добре! — произнесе той внезапно, когато му се стори, че цялата работа продължава прекалено дълго, и измъкна детето от ръцете на палестинката. — Беше страхотно! Много ви благодаря! — Вдигна парите, подаде й ги и тръгна към вратата. Внезапно му се прииска да е далече, да забрави случката. Знаеше, че действията му са мотивирани от отчаяние, точно както тези на отчаяните пациенти, прибягващи до алтернативната медицина. Но причината, поради която той искаше да се върне обратно в колата беше, защото се страхуваше да не се разплаче.

— Добре — каза д-р Урит Ефрон. Той работеше на пълно работно време в университетската болница „Хадаса“ в Ейн Керем, Ерусалим. — Ето изображенията от ядрената камера „Сименс“, от които ще получим по-ясна представа защо вчерашната урина на сина ви е била нормална за метаболити на катехоламини.

Джак и Лори протегнаха глави напред. Предишния ден, след като си тръгнаха от село Цур Бахер, се върнаха в Ерусалим, където решиха да отидат в спешното отделение на болница „Хадаса“. Случката с лечителката ги накара да говорят за Джей Джей, особено след като той се бе държал толкова нормално. Бяха решили да проверят дали могат да направят проверка на нивото на антитела за миши протеин, докато пътуват, така че да могат да подновят лечението веднага, след като се приберат вкъщи.

Онова, което научиха беше, че трябва да се върнат в „Мемориал“ в Ню Йорк Сити за този тест, но местният педиатър онколог им предложи да направят тук кръвните тестове, така че да видят доколко са активни туморите на детето предвид спокойното му поведение напоследък. За удивление на всички, особено на родителите му, резултатите се бяха оказали нормални. Тъкмо за това лекарят предложи да повторят изследванията за невробластома.

Джак и Лори нямаха търпение за процедурите. Искаха да знаят какво е положението след първия етап от лечението в болница „Мемориал“. След инжектирането предишния ден на радиоактивен йод, притежаващ кратък период на полуразпад, те се бяха върнали за довършване на изследването. В този момент излизаха първите изображения от машината.

— Ами ето на̀ — каза д-р Ефрон, — хомованиловата и ванилманделовата киселина са нормални, защото няма никакви тумори.

Джак и Лори едва се осмелиха да разменят погледи. Никой от тях не бе в състояние да говори, за да не би екзалтацията, в която бяха изпаднали, да секне и те да се върнат обратно в реалността. Изглежда Джей Джей беше излекуван!

— Това наистина са много добри новини — каза д-р Ефрон, като вдигна поглед от екрана, да е сигурен, че родителите са чули. — Три пъти „ура“ за „Мемориал“! Синът ви е щастливец.