Робин Кук - Интервенция

Каза ди Санта Марта беше построен като къща, която кардиналите използваха по време на конклав 29 29 Кардиналски съвет. — Б.пр. , когато бяха заети по избирането на нов папа, така че декорът беше определено аскетичен — поредното разочарование за Джак. Когато Джеймс им бе съобщил, че ще бъдат настанени във Ватикана, Джак си представи ренесансова обстановка.

Това, което премина по-добре от очакваното, беше нощният полет и състоянието на Джей Джей. Не само защото бебето беше спало почти през целия следобед, както и през по-голямата част от полета първо в ръцете на Лори, а после и на Джак, но и защото имаше достатъчно време Лори да научи подробностите около историята с костницата.

— Ще я видя ли? — попита тя.

— Не виждам причина да не стане — отвърна той.

За да елиминират всеки потенциален гаф, Джеймс уреди частна обиколка на некрополиса за следобеда с един от членовете на Комисията на понтификата за свещена археология. Когато времето за обиколката настъпи, Джей Джей отново спеше и Джак се опита да окуражи Лори:

— Наваксва си за последните два месеца.

Макар и да изглеждаше скептична, тя позволи на Джеймс да я убеди да участва в обиколката, след като намери няколко сестри, които да поемат през това време грижата за детето.

Посещението се оказа изключително полезно. Първоначално не можеха да разберат къде Шон и Сана са намерили костницата, докато местният археолог не посочи към тунела, който води към гробницата на Петър; онзи, в който трябваше да се надигне един от стъклените панели на платформата за туристи, за да се слезе на най-ниското ниво на последните разкопки.

Макар Джак да бе чувствал известна напрегнатост и безпокойство по-рано във връзка с нощния сценарий, в който Джак носеше костницата, а Джеймс огромната връзка ключове, те бързо се разсеяха. Джак си бе мислил, че ще се промъкват тайно, но не стана така. Джеймс всъщност посети главата на Римокатолическата църква, а също и един кардинал, който в момента управляваше базиликата, и му каза направо, че иска да посети Клементинската капела и гробницата на Петър тази нощ. В резултат на това получи връзката ключове и уверение, че електричеството ще бъде включено.

Слава богу, разстоянието от Каза ди Санта Марта до северозападния вход на „Свети Петър“ беше кратко, по-малко от една Нюйоркска пресечка. След като Джеймс отключи вратата, Джак влезе в смълчаната и тъмна базилика през портала, който се казваше — както разбра по-късно — Порта дела Прегиера. Влизането в базиликата за него бе най-запомнящият се момент от вечерта. Половин час по-рано облаците отвън се разкъсаха, поне временно, и едрата луна се показа, обливайки с лъчите си прозорците в основата на катедралата на Микеланджело, подчертавайки просторния интериор.

— Красиво, нали? — попита Джеймс.

— Достатъчно, за да ме направи религиозен — отговори Джак, само до известна степен на шега.

Джеймс поведе през кораба на църквата, насочвайки се към колоната на Свети Андрей, една от четирите, поддържащи величествената катедрала, където той отключи друга врата, водеща надолу към криптата.

Отне им още двайсет минути, за да изминат целия път до най-ниското ниво на разкопките и да открият точното местоположение в стената на тунела, водещ в гробницата на Петър, където бе намерена костницата. Мястото бе белязано с ясно очертани триъгълни отвори в стената. След като разчисти мръсотията, Джак лесно изкопа пръстта и бързо откри фенерчетата, кофите и другите принадлежности, които Шон и Сана бяха използвали, а след това заровили.

— Ще трябва да извадим всичко това — каза Джак. — Но няма да е трудно. Можем да използваме кофите. Само че защо първо не ми намериш вода? Мога да направя замазка и наистина да запечатам костницата.

— Идеята е страхотна — каза Джеймс. — Малко по-напред видях извор.

Докато кардиналът търсеше вода, Джак върна костницата обратно в стената и започна да нарежда камъните, пръстта и чакъла около нея. Докато Джеймс се върна, той вече бе свършил повечето работа и се зае да измаже с кал мястото. Почти не личеше къде е бил първоначалният отвор. Скривайки костницата, той бе скрил едно злополучно наследство. Човечеството трябваше да забрави Евангелието на Симон. Стана му неприятно и макар никога преди да не бе проявявал интерес към историята на християнството, сега му стана любопитно и се зачуди какъв ли е бил в действителност Симон Магьосника. Дали е бил лошото момче, какъвто го рисуваха винаги, или е бил напълно различен?