Робин Кук - Интервенция

— Какво се промени?

— Това е друга история — с ужасен край, за жалост. Шон, археологът, и съпругата му са били убити снощи при пожар в къщата им, така че това е краят на изследването на съдържанието на костницата.

— О, не! Толкова съжалявам. — Лори наистина изглеждаше нещастна. — Същата къща, в която ходихме, ли е изгоряла?

— Да. След като дървото е било обхванато от огъня, нищо не е можело да се направи.

— Каква ужасна трагедия. А като си помислиш, тъкмо бяхте започнали отново да се сближавате. Това означава ли, че си изгубил поредното средство да си отвличаш вниманието?

— Не съвсем.

— Не? Току-що каза, че със смъртта на семейство Дотри изследванията на костницата спират.

— Вярно е, но костницата трябва да се върне на мястото, от което е взета. Боя се, че Шон и Сана всъщност са откраднали реликвата изпод базиликата „Свети Петър“. Била е заровена близо до Свети Петър в продължение на почти две хиляди години. Обещах на архиепископа, че ще му помогна да я върнем обратно и да я оставим на предишното й място, така че никой да не разбере. Двамата с него сме единствените, които знаят, че тя съществува, а ти ще обещаеш да не казваш на никого, ако искаш да чуеш подробностите. А ето каква е и самата сделка. Ние тримата — аз, ти и Джей Джей — тази вечер летим за Рим. А в събота пътуваме за Ерусалим, за да се срещнем с един човек. В неделя се прибираме в Ню Йорк. Какво мислиш?

— Мисля, че си се побъркал — каза Лори, без да мисли дълго. — Очакваш от мен да се съглася да летя цяла нощ с болно четиримесечно бебе, да прекарам в чужд град по-малко от пълен ден и после да се отправя към друг град, за да се върна на следващия ден у дома? Колко е пътят от Ню Йорк до Ерусалим, впрочем?

— Не знам точно. Може би доста. Но не това е въпросът. Искам да направиш това за мен. Знам, че звучи откачено и че ще е много трудно, но чувствам, че е важно. Ще ти помагам за Джей Джей. Аз ще го държа през повечето време. В Рим можем да наемем сестра, за да си починеш малко, същото можем да направим и в Ерусалим. Освен това в последните три или четири дни той е много по-добре, нали?

— Три — уточни Лори.

— Добре, три! Можем да направим това и да се върнем в рамките на четири дни. Наистина ще ти помагам. Дори ще го храня.

— Да бе, сигурно — подигра му се Лори. — Лесно е да се каже.

— Ще го държа по време на целия полет, ако искаш. Само кажи „да“. Ще разбереш напълно, когато ти разкажа цялата история, което ще стане тази вечер в самолета. Кажи „да“!

— За да ме накараш дори само да помисля над идеята, ще се наложи да ми разкажеш всичко, и то на мига.

— Ще отнеме прекалено дълго време.

— Съжалявам, скъпи. Това е положението. Дай ми поне съкратената версия.

Джак описа събития от последните няколко дни, започвайки от внезапната покана за обяд в резиденцията на архиепископа, когато за пръв път бе видял костницата.

Макар да се съмняваше, че историята ще й бъде достатъчно интересна, за да прецени какво наистина иска той от нея, Лори беше очарована.

— О, добре, добре — каза тя, преди Джак да е завършил разказа си. — Сигурно ще забравя какво ми каза в този момент на умопомрачение, но макар да ми предложи да държиш Джей Джей през цялото време, опрощавам ти го. Ще го държиш само когато се върти. Имаме ли сделка?

— Идеално! — Лицето на Джак грейна. Той се изправи. — А сега трябва да стегнем багажа и да проведа няколко телефонни разговора. Трябва да бъдем в резиденцията на архиепископа точно в три.

Лори и остави настрана книгата, която държеше.

— Надявам се да не съжаляваме за това.

В известен смисъл Рим се оказа разочарование за Джак. При предишните си посещения, всички от които бяха в късната пролет, лятото и началото на есента, времето беше ясно, слънчево и топло. Сега, през декември, Рим беше облачен, мрачен и влажен, с дъжд. И като връх на всичко той се бе съгласил да участва в някаква авантюристична интрига, при която трябваше по някакъв начин да пренесат тайно костницата във Ватикана и след това да я върнат на първоначалното й място в некрополиса. Онова, което той научи беше, че Ватикана работи къде повече, къде по-малко като огромен клуб в полза на кардиналите. Ако си кардинал, няма никакви проблеми и всичко е наред.

Тъй като Джеймс беше използвал същия кашон да върне костницата, в който тя бе пристигнала в Ню Йорк, всички смятаха, че тя съдържа негови лични вещи. Дори не им хрумна да поискат да я отворят на летището нито когато тръгнаха, нито когато влязоха във Ватикана. Тъй като Джеймс бе уредил всички да отседнат във Ватикана в Каза ди Санта Марта, наречена на закрилника на хотелиерите, Свети Мартин, костницата и чекираните им багажи ги чакаха там, когато пристигнаха. А те самите бяха стигнали до града по „по-живописния“, както го бе нарекъл Джеймс, път.