Линкольн Чайлд - Утопияленд

Барксдейл не отговори. Изглеждаше съкрушен.

— Фреди? — Тя беше изненадана, че той приема нещастието й толкова дълбоко.

Бледите му очи бавно се обърнаха към нейните.

— Няма ли у Шекспир някой подходящ за случая цитат? — попита тя, усмихвайки се принудено. — Нещо утешително, ободряващо?

Барксдейл помълча още миг. После се изправи.

— Да речем нещо като „Двамата терористи от Верона“? — Той се усмихна изтощено в отговор. — Всъщност не мога да се сетя нищо подходящо. Освен едно заглавие: „Всичко е хубаво, когато свършва добре“.

Изглежда преживяваше някаква вътрешна борба.

— Сара — внезапно каза той, — не може ли да се измъкнем оттук? Просто да оставим всичко зад себе си?

Тя го погледна.

— Така и ще стане. Когато всичко свърши, с теб ще заминем. Някъде, където няма телефони и всички са боси. Ще си намерим някой малък плаж и ще го обявим за наш. Седмица, може би две. Искаш ли?

— Не — започна той. — Нямах това предвид. Аз… — После млъкна. — Сериозно ли говориш, Сара?

— Разбира се.

— Без значение какво ще се случи?

Фактът, че той беше толкова разстроен, сякаш й вдъхна сили.

— Нищо няма да се случи. Ще се справим, обещавам.

— Искрено се надявам да си права — каза той толкова тихо, че тя едва го чу.

Мигът отмина. Очите й се насочиха към леглото.

— Дъщерята на Уорн, нали? — каза той, проследил погледа й. — Как е?

— Поожулена, но иначе е добре.

Той кимна. Тя освободи едната си ръка, погали лицето му и се наведе да го целуне.

— По един или друг начин — каза му тихо — това скоро ще свърши. Така че бъди готов.

— Разбира се. — Той задържа погледа й още миг, после се обърна към завесата.

— Помни какво ти обещах.

Фред се поколеба. После кимна, без да се обръща, и излезе от кабинката.

Тя слушаше как стъпките му се изгубват сред околния шум. После оправи завивките на Джорджия, погали челото й и се обърна да излезе. В този момент завесата отново се разтвори и една сестра подаде главата си.

— Госпожице Боутрайт — каза тя, — господин Алоко ви търси на телефона в приемната. Казва, че е важно.

— Много добре. — Но когато понечи да тръгне след сестрата, радиото в джоба й тихо избръмча.

Тя веднага спря и включи радиостанцията.

— Сара Боутрайт.

— Сара. — Гласът на Джон Доу беше мек, почти меден, отново любезен.

— Да.

— Надявам се, че урокът не е бил твърде болезнен.

— Някои хора не биха се съгласили с това.

— Трябваше да бъде доста по-суров. Приеми, че имаш късмет. — Той сухо се изсмя. — Е, следващия път не се надявай на това.

Сара мълчеше.

— Не го казвам като заплаха. Искам само да осъзнаеш напълно последиците от още някое безотговорно действие.

Сара отново не каза нищо.

— Не би ли искала да изкупиш вината си? — попита меко Джон Доу.

— Какво имаш предвид?

— Да се реваншираш за проблемите, които ми създаде твоята комисия от посрещачи. Това много би подобрило отношенията ни. Например като ми дадеш Андрю Уорн. Оказа се много труден за откриване.

Сара стисна по-здраво радиото, но не отговори.

— Едва ли ще го направиш. Ти си очарователна жена, Сара Боутрайт, но се уморих от този танц. Имаш още един шанс да ми предадеш Люпилнята.

— Продължавай.

— Предаването ще стане при холограмните огледала точно в четири.

Тя погледна часовника си — беше три и петнайсет.

— Погрижи се там да няма посетители, актьори и персонал още в четири без десет. Следиш ли мисълта ми дотук?

— Да.

— Тази история в „Галактическо пътешествие“ беше твоя идея, нали?

Сара не отговори.

— Затова този път ти лично ще ми донесеш диска. Струва ми се, че така е най-благоразумно. Като се има предвид разбирателството между нас.

Тишина.

— Разбра ли ме, Сара?

— Да.

— Влез в залата през входа за посетители. Аз ще те чакам вътре. Само ти. Нали няма нужда да повтарям, че не искам нежелани гости.

Сара изчака, притиснала силно твърдия ръб на радиостанцията в бузата си.

— Не е нужно да те предупреждавам, нали?

— Не.

— Знаех си. Но нека ти дам храна за размисъл. В „Душата на човека при социализма“ Оскар Уайлд е казал, че всяко произведение на изкуството, създадено с цел печалба, е вредно за твореца. Не съм съгласен напълно с него. Аз превърнах Утопия в свое произведение на изкуството. Имам намерение да се облагодетелствам, и то много. Но това ще бъде вредно за онези, които застанат на пътя ми. Понякога изкуството е унищожително в своята красота, Сара. Моля те, не забравяй това.