Линкольн Чайлд - Утопияленд

Уорн пусна разпечатките и потърка лице.

— Някой е променил една от основните подпрограми. Файлът е три пъти по-голям, отколкото би трябвало. Превърнали са го в „оръжие на престъплението“. Всеки път, когато се стартира, Метанет ще прави неща, които не предполагаме. И ако искаме да разберем какво точно прави, трябва да я разработим в обратен ред.

— Как така в обратен ред?

— Да проследим програмния код до ниво машинни инструкции и да опитаме да разберем какво се случва. Никак не е лесно.

— Пък и отнема много време — добави Тери.

— Но се обзалагам, че това е причината роботите да откачат. Ако разберем какво предизвиква, можем да го предотвратим. — Уорн се отдръпна от терминала. — Има ли причини да не го направим?

— Само очевидната — обади се Пул.

И двамата се обърнаха към него.

— Казвай — подкани го Уорн. — Пусни и втората обувка.

— Престъпниците са поставили условие да няма намеса, нали? На мен това ми прилича на намеса. Никак няма да са доволни.

За миг Уорн срещна спокойния му поглед. После се обърна към Тери, която го гледаше въпросително.

— Само ако разберат — каза Уорн. — А те няма да разберат. Освен ако не са по-добри програмисти, отколкото терористи. А сега на работа.

И той отново се обърна към клавиатурата.

Също така внезапно, както се беше оживил, Медицинският център отново се успокои. С изключение на няколко малки групи, скупчени около оградените със завеси кабинки, повечето от посетителите си бяха тръгнали. Един-двама решително заплашваха със съд, но другите бяха грабнали безплатните купони за храна и жетони за казиното и се бяха върнали в парка.

Сара Боутрайт ги наблюдаваше със смесени чувства. Макар да ненавиждаше съдебните дела — отношение, което се споделяше от целия персонал на Утопияленд — искаше й се повече хора да бяха се отправили към въздушното влакче. Да ги гледа как се връщат към различните светове беше все едно да наблюдава ранени войници, които неразумно се връщат в битката.

Тя вървеше по силно осветения централен коридор на реанимацията и кимаше на сестрите, с които се разминаваше. Спря да поговори с един техник от охраната, после отново влезе при Джорджия Уорн. Доктор Финч я беше уверил, че момичето ще се оправи, но приспивателното ще действа поне още час.

Сара седна до долната част на леглото и се загледа в неподвижната фигура под завивките. Джорджия спеше спокойно, косата й беше паднала през челото, устните й бяха леко разтворени.

Сара седеше, заслушана в далечния шум от гласове в стаята на сестрите. Имаше много работа — трябваше да уведоми Чък Емъри в Ню Йорк, да инструктира мениджърите на отделните атракции, преструвайки се, че нищо не се е случило. И все пак това й се струваше безсмислено. В момента всичко зависеше от Джон Доу. Тя се отпусна в стола, за да се отпуснат и мускулите й, но не се изненада особено, когато те отказаха да й се подчинят.

Погледът й отново се спря на Джорджия, на прясната рана на бузата й, на начина, по който тънките й ръце стискаха памучното одеяло. Странно беше, че краката сами я бяха отвели до леглото на първата несполука в живота й.

Когато се бе преместила при Андрю Уорн, тя реши да накара Джорджия да я хареса, да я приеме. Сара знаеше, че всеки проблем може да бъде разрешен с усилие на волята. Но колкото повече опитваше, толкова повече Джорджия се съпротивляваше.

Разбира се, ако трябваше да бъде честна със себе си, вината не беше само у момичето. Сара се беше появила на сцената, когато смъртта на Шарлот Уорн все още мъчеше съзнанието на момичето и Джорджия проявяваше силно чувство на собственост по отношение на баща си. Но може би с детския си инстинкт беше усетила, че Сара никога не би могла да бъде всеотдайна майка. Сега Сара разбираше, че не би се обвързала с подобен ангажимент — кариерата й беше твърде важна за нея. В крайна сметка не беше ли приела работата в Утопия без нито миг колебание? Още си спомняше израза върху лицето на Андрю, когато му съобщи — той беше толкова сигурен, че тя ще отиде с него в Чапъл Хил и ще му помогне да пусне новата си технология в действие. Но възможността да управляваш място като Утопия се пада веднъж в живота! Нищо не би могло да й попречи да приеме работата.

Да управляваш място като Утопияленд…

Неспокойно се размърда на стола. За Сара редът беше изключително важен, жизненоважен. Утопия беше съвършено организирана система — комплексна, идеално уредена и затворена. А Джон Доу беше елементът на случайност, който беше предизвикал безредие, дори хаос.