Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Какво?

— Струва ми се странно. Очевидно е бил препрограмиран да пощурее и да предизвика паника. Но защо го направи точно тогава? Струва ми се, че е избързал. Искам да кажа, този Джон Доу още не беше започнал да действа.

Тери се замисли за момент.

— Забеляза ли нещо необичайно преди инцидента?

Уорн поклати глава.

— Засечка се държеше като на изпитанията. Направи шейк с брезов сироп на Джорджия. После аз му дадох специална поръчка, която ме идентифицираше като негов създател.

— Специална поръчка?

— Задна вратичка в програмата, нищо особено. Двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана. Когато чуе това, в него се активира специална процедура. Нарича ме Кемо Сабе и изпълнява поръчката. Но точно след като ми даде сладоледа, той пощуря. Започна да опустошава сладкарницата. Успях да го изключа ръчно, преди да нанесе сериозни щети или да нарани някого. Освен мен. — Той мрачно потърка китката си.

— Хмм! Задна вратичка. — Тери го погледна. — Басирам се, че който и да е променил програмата му, не е знаел това. Смяташ ли, че като си активирал персоналния си код, може да си включил и инструкциите на врага? Предварително, така да се каже.

Уорн я погледна изненадано.

— Не помислих за това. Басирам се, че точно това е станало. Ти си гениална, Тери.

— Стига. Обзалагам се, че го казваш на всички момичета. — Но тя не успя да прикрие бледата руменина, която обагри бузите й.

— Можем да го обсъдим по-късно. Но Засечка и останалите са просто отделни роботи. Мисля, че е по-добре да проверим самата Метанет. — Уорн отново сложи ръце на клавиатурата. — На срещата тази сутрин Барксдейл каза, че вътрешната мрежа в Утопия е напълно изолирана от външния свят. Вярно ли е това?

— Да.

— Значи е пипано отвътре, точно оттук. Значи няма смисъл да търсим следи от външно проникване. Ще приемем, че си е осигурил привилегирован достъп. Нали?

Тери кимна.

— Тогава да минем на последните стъпки, които прави един хакер. Архивираш ли списъка на директориите?

— Всяка седмица.

— Можеш ли да ми намериш архивите от последните шест месеца, моля?

— Разбира се. — Тери стана от стола и тръгна към висока купчина листа на близката маса.

Пул се беше приближил още и стоеше до Уорн, загледан в екрана.

— Какво правите? — попита той.

— Готвим се за изстрел в главата — отвърна Уорн.

Пул повдигна рошавите си вежди.

Уорн посочи терминала на Метанет.

— Някой е проникнал в компютъра. Използвал го е, за да препрограмира роботите в парка. Но мрежата на Утопия е добре защитена и дори вътрешен хакер не би могъл просто да седи и да подава команди. Трябвало е да използва някакъв троянски кон.

— Много разумно в днешно време.

— Не говоря за защитата. Имам предвид софтуер, който се скрива в друга програма и тайно си върши мръсната работа. — Уорн сви рамене. — Разбира се, това е просто възможност, но най-вероятната. Затова ще потърсим следи от промени през последните месеци.

Тери се върна с пачка пожълтели листа в ръка.

— Реших, че ще предпочетеш разпечатки — каза тя. — По-първобитно, но по-сигурно.

— Съгласен. — Уорн въведе серия от команди и на екрана се отвори прозорец, в който се появи дълъг списък. — Да сравним старите разпечатки със сегашното състояние на Метанет. Започваме с последните и вървим назад.

Двамата мълчаливо се приведоха над листата. Пул ги погледа за миг, после отново обиколи стаята. Уингнът, който кротуваше до Уорн, внимателно наблюдаваше движенията на телохранителя и се търкаляше напред-назад. Някъде наблизо пискливият глас на Аксел Роуз се извисяваше над пронизващите звуци от китарата на Слаш.

— Едва ли ще мога да те убедя да изключиш това — каза Уорн, кимайки към уредбата.

— Помага ми да мисля. — Тери обърна една страница и се засмя.

— Какво?

— Просто си мислех. Двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана. Звучи страхотно.

— И това го казва жена, която маже кафява паста от скариди върху неузрели плодове! — Той се поколеба, после вдигна поглед от разпечатките. — Смешна работа.

— Коя?

— Говорехме по телефона почти всяка седмица може би година. И през цялото време си мислех, че си италианка.

— Разбирам. Представял си си София Лорен, приведена над терминала на Метанет, в блуза с голямо деколте. А вместо това попадна на дружелюбна дивачка от тихоокеанските острови. Разочарован ли си?

— Не. — Уорн поклати глава. — Ни най-малко.

Може би се дължеше на искрения му тон, но широката усмивка, която предизвика забележката му, не излъчваше типичната дяволита ирония на Тери.