Линкольн Чайлд - Утопияленд

Сега Уингнът откри и Уорн със сензорите си и се приближи до него, бутайки не много нежно глава в бедрото му, сякаш искаше нещо за ядене.

— Здравей! — каза Уорн.

Той обичаше роботчето и дори изпита нелогичния импулс да го почеше по несъществуващите уши. Но когато се наведе, с изненада видя, че микрофонът и сервомеханизмът му бяха покрити с дебел слой прах. Все едно бяха го измъкнали от някой килер, а не беше стояло в кабинета на Сара.

Той издуха внимателно прахта от важните места, после се изправи.

— Иди да поиграеш с Джорджия.

По време на обсъжданията с Найтингейл илюзионистът беше очарован от робота. Най-накрая Уорн му го беше дал като предварително обещание за още много технологични подобрения. Винаги беше смятал, че дизайнерите на парка ще включат Уингнът в някоя атракция, най-вероятно в Калисто.

— Защо не го използвате в парка? — попита той.

— Канехме се, но се ориентирахме повече към обстановката — холограми, лазерни дисплеи, обиколки, контролирани от компютри. Това искат посетителите.

— Проучванията на пазара. Чък Емъри и неговите бюрократи.

— Освен това сметнахме, че може да уплаши посетителите.

— Да ги уплаши? Добрият малък Уингнът?

— Не е толкова малък.

На вратата се появи мъж с купчина схеми и рисунки на детайли под мишница.

— Извинявай — каза Сара и отиде да поговори с него.

Уорн я погледа още малко. После хвърли поглед към дъщеря си, която стоеше на колене и говореше на робота. Отново огледа кабинета и очите му се спряха на снимката на „Суоп“. На времето това му се беше сторило добра поличба. Шарлот Уорн беше строила лодки, Сара се състезаваше с тях. Не беше осъзнал, че тази прилика ще предизвика точно обратната реакция у Джорджия. Имаше и нещо друго. Жена му беше обичала лодките с чиста и простичка страст. Когато опозна Сара, той разбра, че интересът й към плаването е свързан главно с преодоляването на предизвикателствата.

Отново погледна дъщеря си. Джорджия се беше оказала единственото предизвикателство, с което Сара не успя да се справи. Спомни си неловката сцена в заседателната зала, когато Сара за пръв път видя Джорджия. Нямаше спонтанна прегръдка, само явна нежност, доста притеснено и официално изразена. Сякаш Сара просто „не разбираше“ децата. Беше се опитала — в известен смисъл дори сега, с Уингнът. Но Уорн знаеше, че няма да успее. Сара беше изключително логична личност, но неумолимата логика никога не вършеше работа при децата — те винаги объркваха плановете ти и правеха обратното на онова, което очакваш.

Телефонът на бюрото иззвъня. Уорн погледна първо към него, а после към часовника си.

— По-добре да тръгваме — каза той. — Съжалявам, къде е лабораторията на Тереза?

— Завийте на второто отклонение вдясно. Третата врата вляво. — Сара освободи мъжа на вратата и пристъпи към бюрото си. — Андрю, една дума за Тереза. Тя не е от типичните служители на парка.

— Какво значи това?

— Разбира се, тя е много умна — нищо лошо не мога да кажа за способностите й за програмиране на роботи — но е необикновена. Имахме известни трудности с адаптацията й към стила на Утопия.

— Искаш да кажеш, че е избухлива? Упорита?

— Да речем, че плува срещу течението. Например преди няколко месеца програмира един пощенски робот да ощипе по задните части няколко от служителите в пощенския отдел.

Говореше тихо, но в другия край на стаята Джорджия се заля от смях.

— Не думай! — удиви се Уорн.

— Подозираме, че е закачила гола снимка на Маргарет Тачър с монтирана глава на Фред Барксдейл в женската тоалетна на Системи. От отварянето на парка е получила три дисциплинарни наказания. — Устата на Сара неодобрително се сви.

— Не позволява да й промиете мозъка с образцовата ви етика, а? На мен ми прилича на размирница.

Сара отвори уста да отговори, но млъкна, защото жена с бял блейзър подаде глава през вратата.

— Днес тук е като на централна гара — промърмори Уорн.

— Всеки ден е така. — Сара се обърна към жената. — Кажи, Грейс?

— Извинете, че ви прекъсвам, госпожице Боутрайт, но не вдигнахте телефона. Един господин иска да ви види.

— Господин?

— Външен специалист. Казва, че сте искали да говорите с него.

— Не си спомням да имам среща. — Сара се върна до бюрото си, натисна бутон и погледна монитора. — Добре. Помоли го да изчака малко.

Тя извади нещо от едно чекмедже, заобиколи бюрото и го подаде на Уорн. — Това е ехолокаторът на Уингнът. По-добре да видя какво иска този специалист.