Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Трябва да има глава, татко — беше му казала тя.

Той беше създал тези два робота само като пример за Найтингейл, с които да му демонстрира как гласовото разпознаване и обработката на изображението могат да бъдат използвани с комерсиална цел. Но Ерик Найтингейл обичаше подробностите почти толкова, колкото и цялото и беше също толкова доволен от Скалата и Засечка, колкото от наградената теория на Уорн за йерархията в невронните мрежи или проекта му за самообучаваща се метамрежа. Той беше настоял да ги вземе в Утопия.

Сега Засечка идваше към тях.

— Добър ден! — изскърца той. — С какво мога да ви помогна?

— Сладоледен шейк с брезов сироп.

Не беше нужно да пита Джорджия, тя можеше да живее само с такива шейкове. Това беше първото, което роботът се беше научил да прави.

— Един шейк с брезов сироп — повтори Засечка. Уорн почти беше забравил този глас — дигитализиран вариант на неговия. Очевидно беше забравил и колко голям е роботът — почти два метра и половина със сензорите. — Желаете ли нещо друго?

— Да. Двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана, моля.

Засечка мълчеше.

— Доктор Уорн? — попита той след малко.

— Аз съм, Засечка.

Роботът отново замълча, този път за по-дълго.

— Двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана. Кемо Сабе 2.

Уорн наблюдаваше как Засечка се завъртя и се отдалечи. Тази шеговита препратка към „Самотния рейнджър“ беше добавена от него — нещо като подписа на художника в ъгъла на картините му. Беше я направил преди година и половина, в деня, когато опаковаха Скалата и Засечка, за да ги изпратят в Невада. Година и половина, но разликата беше като между деня и нощта. Тогава той и Сара току-що бяха започнали да излизат заедно; тя беше забележително самоуверена жена, равна му по интелект, потенциална втора майка за Джорджия. Той започна да работи за Ерик Найтингейл и заради обещанието, че ще има още много поръчки. Бъдещето изглеждаше светло.

Колко бързо се бяха променили нещата. Джорджия не беше приела Сара, както му се искаше, всъщност я беше намразила и беше започнала да се държи ревниво и собственически с баща си. Работата му стана обект на критики в Карнеги-Мелън, защото я смятаха за противоречива и недоказана. И тогава Найтингейл умря. В този момент връзката на Уорн с костюмарите от корпорациите и бюрократите, които се втурнаха да запълнят празнината, се влоши, а после окончателно прекъсна, оставяйки договорените му задължения към Метанет като единствен контакт с Утопия. Сара замина и стана шеф на парка. Каква ирония, че самият той я беше запознал с Найтингейл! С парите от Метанет Уорн напусна Карнеги-Мелън и регистрира собствена изследователска фирма, за да докаже теориите си за самообучението на машините, но постепенно загуби финансиращите го поддръжници с разрастването на интернет. Все пак имаше Метанет — или поне така смяташе до тази сутрин.

Засечка се върна с шейка със сироп.

— Заповядайте! — каза той и го постави на тезгяха пред него.

После се обърна към редицата кутии сладолед, тъй като програмата му вече го насочваше към приготвянето на двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана. Движенията на робота изглеждаха малко по-хаотични, малко по-колебливи, отколкото Уорн си спомняше. Сякаш връзката между системите му беше затруднена. Можеше ли това да е резултат от онези инструкции? Възможно ли беше наистина Метанет да… Но Уорн отказа да довърши мисълта си. Стигаха му лошите новини досега.

— Може ли да взема картата? — попита Джорджия.

— Разбира се.

— А четирсет кинта?

— Да, просто… Чакай, четиридесет кинта? За какво са ти?

— Искам да си купя тениска със „Страх от дишане“. От онези лъскавите, не ги ли видя?

Уорн беше видял десетки такива по тийнейджърите, които заливаха булеварда. С въздишка отвори портфейла си и подаде парите, наблюдавайки как тя сложи слушалките на ушите си и отпи от шейка.

Ако трябваше да бъде честен със себе си, би признал, че посещението тук беше толкова важно за него, колкото и за нея. Трябваше да види доказателството за успешната си работа, да си припомни по-добрите времена. До днес — когато научи, че Метанет ще бъде изключена — не беше осъзнавал колко важна е тя за него. И сега, въпреки че се правеше на смел, той почувства как го залива отчаяние. Какво щеше да прави сега? Беше напуснал Карнеги-Мелън, изгори мостовете зад себе си. Погледна Джорджия под око. Как щеше да й обясни?

Чу се бръмчене и Засечка се върна.