Линкольн Чайлд - Утопияленд

Дребното човече внимателно оставяше товара си на земята.

— Когато фойерверките се изстрелват ръчно, тръбите трябва да се укрепят. Провери дали от някоя не е изпадал барут. Ако има счупени стабилизатори, трябва да ги оправиш, така че да прилегнат плътно в тръбата.

Уорн слушаше, скърцайки със зъби. Миризмата на изгорели газове и шумът на мотора сякаш се засилваха. Но знаеше, че няма начин да ускори нещата — Смайт трябваше да му обясни.

— А как насочваш фойерверка, ако искаш да го изстреляш хоризонтално, а не вертикално?

— Това не се прави. — Смайт изглеждаше изненадан, почти оскърбен, сякаш идеята никога досега не му беше минавала през ум. — Тези фойерверки имат стартови заряди, които ги издигат на десетки метри във въздуха — еквивалент на няколко пръчки динамит. Никой специалист не би го допуснал. Така разстоянието, на което ще се разпръснат, ще е по-голямо от нормалното…

— Господин Смайт — прекъсна го Уорн, — в случая нещата не са нормални. Кажете ми как да го направя.

Пръстите на Смайт замръзнаха, но изразът на изненада остана на лицето му.

— Ами предполагам, че процедурата ще бъде почти същата. Фойерверкът се поставя в тръбата и се проверява дали свободно се плъзга в нея. Трябва да е точно на дъното. После… — Смайт млъкна и на лицето му се появи огорчение. — После обръщаш тръбата настрани. Разбира се, не напълно хоризонтално. Това би… — Той поклати глава и изцъка при мисълта.

— Разбирам. — Уорн посочи към един от по-големите фойерверки. — Покажи ми с онзи.

— „Златна върба“.

— Да, с нея.

Смайт внимателно разкъса найлоновата опаковка, провери тежкия стартов заряд, прикрепен в основата, разви намотания бързогорящ фитил. После хвана фойерверка за края на фитила и внимателно го спусна в една от тесните тръби, повдигна го и пак го пусна. Доволен, че се движи свободно, преметна края на фитила през ръба. После взе една от най-тесните тръби, сложи я перпендикулярно на земята, много бавно обърна заредената тръба встрани и я подпря под ъгъл върху другата.

Уорн кимна.

— Разбирам. А как се пали?

— Как се пали?

Уорн отново кимна. Сега ревът на мотора беше по-силен, явно шофьорът форсираше.

— Защо искате да знаете?

— Защото ще го изстрелям, господин Смайт.

Пиротехникът се изуми.

— Ще го изстреляте? Но защо?

Имаше време за кратко обяснение или заплаха. Уорн избра първото.

— Защото няколко много опасни хора ще минат по коридора в бронираната кола. Ако им позволим да се измъкнат, ще взривят купола над Утопия. Ще унищожат парка. Няма да им позволим да избягат.

Наблизо се отвори авариен люк и се появи Пекъм. Огледа се в двете посоки, после тръгна към тях. По коленете му имаше прах, в очите му — уплаха.

Смайт не си даде труд да го погледне.

— Каните се да изстреляте „Златна върба“ тук вътре?

— Ако се наложи, господин Смайт. Ако трябва, ще изстрелям и една… как се казваше „Двойна хризантема“. Но преди всичко тук е Уингнът, който е зареден с черен барут, както виждате. Ще го изпратя при колата.

Очите на Смайт се бяха разширили.

— Искате да кажете, че това може да бъде опасно?

Уорн млъкна. Изразът на изненада и недоверие върху лицето на пиротехника беше неописуем. Навярно човекът се беше самозаблуждавал, че това е някакво учение. Или пък го беше сметнал за таен тест от управата на Утопияленд. Какъвто и да беше случаят — въпреки ускореното си сърцебиене, миризмата на изгорели газове, които се отправяха към вентилационните шахти, скърцането на колата зад ъгъла — Уорн внезапно се разсмя. Смя се, докато звукът отекна между стените на Подземието и заглуши дори шума от мотора. И когато смехът му заглъхна, беше изместен от задавено ридание.

— Да, господин Смайт — каза той, докато бършеше очите си. — Предполагам, че би могло да бъде опасно.

Пекъм се появи зад пиротехника.

— Само му покажете как да ги запали, преди да избягат — каза той.

Смайт погледна видеотехника, после Уорн, кимна бързо няколко пъти, после свали очилата си и започна да ги трие с края на ризата си.

— Добре ли си? — попита Уорн Пекъм. — Закрепи ли ехолокатора?

Пекъм кимна.

— Хубаво.

Уорн отиде до Уингнът и завъртя няколко ключа върху контролния му панел, после отстъпи.

— Виждаш ли тези бутони върху горната част на корпуса му? Когато дам сигнал, натисни втория отляво. Обикновено следва своя господар — това съм аз. Но сега промених програмата му и когато натиснеш бутона, ще тръгне към ехолокатора, където и да се намира той. Тежките заряди на гърба му трябва да унищожат бронираната кола, а фойерверките ще използваме само за да попречим на хората, ако се опитат да избягат. — Той млъкна, забелязал изражението на Пекъм. — Какво има?