Питер Мэй - Шахматните фигури

Единствената реакция на Фин, предизвикала болка, по-силна дори от физическата, бе мисълта, че Уистлър е мъртъв.

През решетъчното прозорче, разположено високо на стената, нахлуваше слънчева светлина. Фин седеше върху нара, уловил се с две ръце за ръба му, сякаш се боеше да не падне. Главата му бе наведена, а очите — вперени в бетонния под. В далечния ъгъл на килията, близо да вратата, бе изрисувана бяла стрелка, сочеща на изток. Ако вярваше в бога и беше от това вероизповедание, може би щеше да се изкуши да коленичи и да се моли. Молитва за мъртъв приятел. Един отминал миг, един изгубен живот. Нямаше начин те да се върнат обратно. Да се отместят стрелките на часовника и всичко да се направи иначе. Уистлър сега съществуваше единствено в неговата памет и в паметта на другите.

А щом и те си отидеха, на земята нямаше да остане никаква следа от него, освен костите в земята, неговите вятърни турбини и шахматните му фигури. И една дъщеря, която вече бе сираче.

Слепоочията на Фин все още бяха като стегнати в менгеме. Бинтът, омотан около главата му, придържаше превръзката на тила, където се намираше зашитата рана.

Болка нямаше. Едва щом отминеше вцепенението на шока, тя щеше да се стовари върху него, заедно с пълното осъзнаване на случилото се. И той се чудеше дали ще е способен да я понесе.

Замисли се колко ли изгубени души бяха минали през това място. Пияници, мъже, тормозещи жените си, мошеници, побойници. Но той бе един от малкото, заплашени от обвинение в убийство. За момента само помагаше на полицията в разследването. Не че можеше да им бъде от особена полза. Нямаше представа какво се е случило с Уистлър, а и още не го бяха питали. Първо бе изгубил един ден в болницата, а сега бе изгубил и свободата си. Заключен в килия, жертва на обстоятелства извън неговия контрол.

Чу се прищракване на ключ и вратата се отвори. Джордж Гън се вмъкна вътре и бързо я захлопна след себе си. Носеше същото подплатено яке, както и предната сутрин. В лицето му се четеше тревога и напрежение.

— Е, май вечерята със сьомга ще се поотложи — рече Фин.

Сержантът не се усмихна на шегата.

— За бога, нима не знаеш, че се канят да ти повдигнат обвинение?

Фин сведе глава към пода и премълча.

— Оня главен инспектор Макей е абсолютно копеле. Навремето съм работил с него в Инвърнес.

— Аз не съм го убил, Джордж.

— Дори за миг не ми е минавало през ума, че си.

— Уистлър беше още жив, когато стигнах там. Проверих пулса му.

Гън кимна.

— Изглежда, е пропълзял по пода, докато ти си бил в безсъзнание. Има кървава следа там, където се е влачил, сякаш се е опитвал да достигне нещо. Според патолога е умрял от епидурален хематом. При такива състояния често се случвали кратки периоди на просветление, но последвани от кома и смърт. Някой му е нанесъл страховит удар по черепа.

— Имало е схватка, Джордж.

— Е, това поне е очевидно. Но какво си правил ти там? Кое от доклада, който прочете, те накара да търсиш Уистлър Макаскил?

Фин не отговори и той раздразнено изпуфтя.

— Добре, ще ти кажа какво знам аз. Знам, че ти дадох да прочетеш доклада от аутопсията на Роди Макензи. Знам, че видя в него нещо, което не пожела да споделиш с мен. И знам, не от плажа край Толостаг си отишъл право в Уиг, в дома на Джон Ангъс Макаскил. А после те заварихме проснат край него, с пукната глава, докато той самият бе мъртъв. — Още тишина. — За бога, човече! Наруших всички правила, за да ти помогна. И то неведнъж. Мисля, че си ми задължен.

Фин си пое дълбоко дъх. Първо Мейрид, а сега и Гън.

— Така е, Джордж. Но не мога да ти кажа. За момента.

Гън отиде до вратата, открехна я и огледа предпазливо коридора.

— Виж, изобщо не бива да съм тук. И не мога да ти помогна, ако ти сам не си помогнеш. Надявам се само да не завлечеш и мен в лайната.

— Мислех, че ме познаваш по-добре — повдигна вежда Фин.

— Надявам се да е така. Искрено се надявам. — Сержантът отвори по-широко и се измъкна навън. Отново се разнесе прищракването на ключа в ключалката.

Мина близо половин час, преди да се появи следващият посетител. Този път бе униформен полицай, който застана на прага и огледа затворника със сдържано любопитство.

— Главният инспектор ви очаква, господин Маклауд.

Фин кимна и бавно се изправи на крака.

Стаята за разпити имаше тесен прозорец, гледащ към нещо като паркинг или вътрешен двор. Макей и детектив Уилсън стояха прави край дървена маса. Зад тях имаше два стола, а от другата страна на масата — още един. След като го въведе, полицаят затвори вратата и застана със скръстени ръце пред нея.