Ю Несбё - Жажда

— Интересна теория. Какво стана с другата?

— Казах ти. Не съм сигурен.

— Написал е „V“ на вратата на Ева Долмен. С тази буква започва името му, Хари. Нали каза, че почеркът върху местопрестъпленията ти е познат от активния му период?

— Да, но казах и друго: затруднявам се да конкретизирам какво точно включва този почерк.

— Ти го сравни с режисьор.

— Виж, Катрине, неведнъж се е случвало да се заблудя. Нахапаният гръклян, железните зъби, изпитата кръв… те не се вписват в неговите способи. Серийните изнасилвачи и убийци може и да са непредсказуеми по отношение на детайлите, но никога не променят основния си маниер.

— Този маниер включва богат арсенал от садистични техники, Хари.

— Той обича болката и страха им. Не кръвта.

— Нали спомена, че вероятно е прибавил лимона именно за да притъпи неприятния вкус.

— Катрине, дори да е той, какво ще ни помогне това? Откога го издирвате съвместно с Интерпол?

— Скоро ще станат четири години.

— Точно затова смятам за контрапродуктивно да съобщаваме на другите за моите подозрения. Така рискуваме цялото разследване да се сведе до преследването на един-единствен човек.

— Или просто го искаш само за себе си.

— Моля?

— Заради него се върна, нали, Хари? От самото начало си надушил, че е именно той. Олег е просто удобен претекст.

— Да прекратим този разговор, Катрине.

— Белман никога не би огласил информацията, с която разполага за миналото на Олег. Така би злепоставил и себе си, защото няма как да оправдае дългото си бездействие.

Хари усили радиото.

— Чувала ли си това парче? Изпълнява го Аурура Акснес, много е…

— Мразиш електронната музика.

— По-малко от посоката, която взе нашият разговор.

Катрине въздъхна. Спряха на червено. Тя се наведе към предното стъкло.

— Виж. Пълнолуние.

— Пълнолуние — отбеляза Мона До и надникна през прозореца. Оттам се виждаха околните земеделски площи с меко нагънат релеф.

Под лунната светлина блестяха като заснежени.

— Дали то ще увеличи вероятността убиецът да посегне за трети път още тази нощ?

— Едва ли — усмихна се Халстайн Смит. — От разказите ви за двете убийства съдя, че у този вампирист водещи са некрофилията и садизмът. Те надделяват над митоманията и самочувствието му на свръхестествено създание. Но той със сигурност ще убие пак.

— Интересно — Мона До си водеше записки в бележник, поставен върху кухненската маса до чаша с чай от зелено чили. — Къде и как ще стане според вас?

— Значи, и втората жертва е била на среща, уредена чрез Тиндър, така ли?

Мона До кимна, докато продължаваше да записва. Повечето ѝ колеги използваха диктофони, но макар да беше сред най-младите криминални репортери, тя предпочиташе стария метод. В яростната надпревара сред журналистите кой пръв ще публикува сензационна новина употребата на лист и химикалка спестява ценно време, защото журналистът нанася поправки върху материала си още докато записва. Така гласеше официалното ѝ обяснение. Този метод ѝ даваше сериозно предимство най-вече при отразяването на пресконференции. Макар че днес следобед, на брифинга в Главното управление, на репортерите не им трябваха нито диктофони, нито бележници. Нескончаемата мантра на Катрине Брат — „без коментар“ — накрая вбеси дори най-опитните журналисти в тази сфера.

— Още не сме публикували информацията във вестника, но според анонимен източник от полицията Ева Долмен е изпратила есемес на своя приятелка. В него пишело, че отива на среща с познат от Тиндър.

— Ясно — Смит си нагласи очилата. — Убиецът ще се придържа към метода, който досега се е доказал като успешен, убеден съм.

— Какво бихте казали на жените, възнамеряващи да излязат на среща с непознат през следващите няколко дни?

— Първо да изчакат полицията да залови Вампириста.

— Според вас той ще продължи ли да използва Тиндър, след като прочете материала и разбере, че начинът му да си намира жертви е станал всеобщо достояние?

— Той страда от психоза и рационалното претегляне на риска няма да го спре. Този човек не е класическият сериен убиец, който планира спокойно действията си; не е хладнокръвен психопат, който не оставя следи, спотайва се, плете мрежата си и търпеливо изчаква известно време, преди да убие пак.

— Според нашия източник разследващите смятат, че става дума именно за класически сериен убиец.

— Не, вампиристът страда от друга форма на налудност. От първостепенно значение не е убийството, а ухапването и кръвта. Те подклаждат патологичния му нагон. Той вече не може да спре, достигнал е точката на кипене, психозата му е в зенита си. Надеждата на разследващите в такива случаи — за разлика от случаите на класически серийни убийци — е, че ще го идентифицират и заловят бързо, защото той е извън контрол, все му е едно дали ще го разобличат. И класическият сериен убиец, и вампиристът са природни бедствия в смисъл, че са обикновени хора, но с болна психика. Но докато серийният убиец е вихър, който може да вилнее до безкрай и няма как да предвидиш кога ще стихне, вампиристът прилича на каменно свлачище. Трае кратко. Дори за броени минути обаче едно свлачище е способно да затрие цяло село, нали?