Ю Несбё - Жажда

— Това означава, че убиецът — освен ако не е извадил тампона и после не го е пъхнал обратно — не е изнасилил жертвата вагинално. Защото е… — Хари посочи Андерш с цигарата.

— … маниакален чистофайник — довърши младият полицай.

— Едното възможно обяснение — кимна Хари. — Другото е, че не обича кръв.

— Как така не обича кръв? — възрази Катрине. — Та той я пие , дявол да го вземе!

— С лимон — отбеляза Хари и лапна незапалената цигара.

— Е, и?

— И аз се питам същото. Как да тълкувам добавения подобрител? Дали кръвта му е дошла твърде сладка, та е добавил нещо по-киселичко?

— На интересен ли се правиш? — попита Катрине.

— Не, просто се питам защо маниак, комуто консумацията на кръв носи сексуално удовлетворение, не пие любимото си питие чисто. Лимон се консумира с джин и риба; хората твърдят, че той подчертавал вкуса. Грешат. Лимонът всъщност парализира вкусовите брадавици и ги прави безчувствени към други вкусове. Прибавяме лимон, за да притъпим вкус, който не ни допада. Продажбите на рибено масло скочили, след като производителите започнали да добавят лимонова есенция. Възможно е нашият вампирист да не харесва вкуса на кръвта, а консумацията ѝ да е просто мания.

— Или пък е суеверен и я пие, за да си присвои силите на жертвата — подхвърли Вюлер.

— При всички случаи този сексуален маниак се е въздържал да докосне интимните части на жертвата си. Едно от възможните обяснения е, че тя е кървяла.

— Вампирист с непоносимост към менструална кръв. Неизчерпаемите потайности на човешката душа — подхвърли Катрине.

— И това ни връща към блендера. Разполагаме ли с други следи от извършителя освен кървавия шейк?

— Входната врата — отвърна Бьорн.

— На влизане огледах бравата. Нямаше следи от взлом — каза Хари.

— Ела да я погледнеш от външната страна.

Тримата излязоха на стълбите. Бьорн отвърза въжето, което държеше отворената врата почти долепена до стената. Вратата се завъртя на пантите. Показа се външната ѝ страна.

Докато се взираше, Хари усети как сърцето му се разтуптя, а устата му пресъхна.

— Завързах вратата, да не би някой от вас да я пипне, докато влиза — поясни Бьорн.

На вратата имаше изписано латинско V, високо повече от метър. В долната, стесняваща се част на буквата кръвта се беше разтекла на вадички, които образуваха нещо като отвесни шипове.

— Именно тази буква отворила очите на съседите, че се е случило нещо — докладва Катрине. — Съседът чул котката на Ева да мяука на стълбищната площадка. Често се случвало стопанката ѝ да я забрави навън и съседите я прибирали в техния апартамент. У тях котката се чувствала у дома си, така казаха. Този път обаче, като отворили да я приберат, заварили животното да ближе вратата. И понеже котките не обичат боя, хората се досетили, че буквата е изписана с кръв.

Четиримата оглеждаха вратата мълчаливо.

Бьорн пръв наруши тишината:

— V като „victory“? Победа?

— Или като вампирист — включи се Катрине.

— Или просто като отметка, бележеща поредния му успешен удар — поклати глава Вюлер.

— Хари? — поиска мнението му Катрине.

— Не знам.

— Изплюй камъчето, личи си, че нещо ти се върти в главата.

— Мхм. Версията за вампириста ми се струва много добра. Съвпада с представата ми за него, че влага много енергия в опитите си да ни внуши именно това.

— Кое по-точно?

— Колко е специален. Железните зъби, блендерът, тази буква. Той се възприема като уникат и ни подхвърля парченца от пъзела така, че да сглобим посланието. Подмамва ни да се приближим до него.

Катрине кимна.

Вюлер се поколеба, сякаш се досещаше, че вече си е изразходил отпуснатото му време за въпроси, но въпреки това се осмели:

— И убиецът всъщност иска да го разкрием? Това ли искаш да кажеш?

Хари мълчеше.

— Не него, а движещата го сила — поясни Катрине. — Подсказва ни ръководното си начало.

— Може ли да ми разясните малко по-подробно какво означава това?

— Обърни се към специалиста по серийни убийства — Катрине посочи Хари.

Той се взираше в буквата. Ехото от крясъка вече не беше просто ехо. Хари чуваше самия крясък. Крясъкът на демона.

— Означава… — Хари щракна запалката, поднесе я към цигарата си, дръпна силно и изпусна дима — … че този тип иска да си играе.

— Спестяваш нещо — отбеляза Катрине, когато двамата с Хари си тръгнаха заедно от апартамента един час по-късно.

— Така ли мислиш?

Хари огледа улицата. „Тьойен“. Емигрантски квартал. Тесни улици, пакистански дюкянчета, павета, учители по норвежки, яхнали велосипеди, турски кафенета, поклащащи се забрадени майки, младежи, издържащи се със студентски заеми, въздух и любов, музикално магазинче, където продаваха на черно винилови плочи и хард рок. Хари обожаваше „Тьойен“. Толкова му харесваше тук, че понякога се питаше какво прави сред тузарските къщи на Холменколен.