Ю Несбё - Жажда

— Дали ще има ефект? — усъмни се Волф.

— Според мен… — подхвана Катрине, но възрастният колега я прекъсна:

— Моите уважения, Брат, но въпросът ми е към Хуле.

Катрине се помъчи да не проявява раздразнение.

— Имаш думата, Хари. Дали официалното предупреждение гражданите да внимават ще го спре?

— Нямам представа. Забравете какво сте гледали по телевизията. Серийните убийци не са роботи, програмирани с еднотипен софтуер, които следват идентичен модел на поведение. И те като всички хора имат индивидуални особености и действат непредсказуемо.

— Разумен отговор, Хуле.

Групата се обърна към вратата. Току-що появилият се главен секретар Белман се беше облегнал на рамката със скръстени ръце.

— Няма как да се предвиди какъв ефект би произвело официално предупреждение към населението. Възможно е то само да насъска допълнително психопата, с когото си имаме работа, да му вдъхне самочувствие, че диктува положението, че е недосегаем и може преспокойно да продължава в същия дух. Едно обаче е сигурно . Призовем ли гражданите да се пазят, ще оставим у тях впечатлението, че сме изгубили контрол над ситуацията. Подобно изявление от наша страна би изплашило не маниака, а гражданите на Осло. По-точно, би ги изплашило още повече. Онези от вас, които следят публикациите из уебстраниците на водещите вестници, сигурно са прочели тиражираните версии за връзка между двете убийства. Затова ще ви направя по-добро предложение. — Микаел Белман подръпна белите маншети на ризата си изпод сакото. — И то е да пипнем този изверг, преди да е наранил още някоя жена. — Белман се усмихна на екипа. — Какво ще кажете, разследващи?

Катрине видя как няколко глави закимаха.

— Чудесно — Белман си погледна часовника. — Моля, продължете, инспектор Брат.

Камбанният ансамбъл върху източната кула на кметството биеше за осем вечерта. Фолксваген „Пасат“, полицейска кола без опознавателни знаци, бавно подмина знаковата сграда.

— През живота си не съм присъствала на по-трагична пресконференция — обобщи Катрине и подкара към улица „Кралица Мод“.

— Двайсет и девет пъти — подхвърли Хари.

— Какво?

— Двайсет и девет пъти повтори „без коментар“. Броих ги.

— Ей толкова ми оставаше да изтърся, че главният секретар ми е надянал намордник. Какви ги върши този Белман? Как така реши да не предупреждава хората, да не съобщи в прав текст, че из града върлува сериен убиец и хората трябва да са нащрек?

— Прав е за ирационалния страх, който ще предизвика.

— Ирационален? — изфуча Катрине. — Погледни навън! Събота вечер е. Половината от забързаните минувачки отиват на среща с непознат в очакване да се окаже принц, който да спре дъха им . Ако прогнозата ти за скъсения цикъл се сбъдне, надеждата на една от тези жени ще се оправдае, само че съвсем буквално .

— Ти знаеш ли, че в същия ден, когато извършиха атентатите в Париж, в центъра на Лондон стана голяма автобусна катастрофа? Жертвите в британската столица бяха почти колкото във френската. Норвежците с познати в Париж започнаха да звънят на пожар, изплашени техни близки да не са сред убитите. Никой обаче не се беше притеснил за приятелите си в Лондон. След нападенията в Париж хората се страхуваха да посетят френската столица, макар цялата полиция да се намираше в бойна готовност, но никой не се боеше да се качи на лондонски автобус, въпреки че британските власти не взеха допълнителни мерки за подобряване сигурността на обществения транспорт.

— Какво целиш да онагледиш с този пример?

— Хората се страхуват повече, отколкото предполага вероятността да се натъкнат точно на Вампириста. Защото новината се съобщава на първите страници на вестниците и защото пише, че той пие кръв. Същевременно същите тези хора продължават да пушат цигари, които крият не по-малък риск за живота им.

— Кажи ми, Хари, да не би да си съгласен с Белман?

— Не, просто се опитвам да погледна нещата през неговата призма. Искам да се поставя на неговото място, за да разбера какво цели. Белман винаги има задна мисъл.

— А именно?

— Нямам представа. При всички случаи се стреми случаят да не се раздухва много-много и да бъде разрешен максимално бързо. Все едно боксьор, комуто предстои да защити титлата си в предстоящ двубой.

— Какви ги говориш, Хари?

— Спечелиш ли шампионската титла, предпочиташ да избягваш мачове, защото най-доброто, което можеш да постигнеш, е да задържиш вече извоюваното.