Ю Несбё - Жажда

— Приключих с убийствата.

— Я стига глупости, Хари — поклати глава Белман с усмивка. — Колко време мислиш, че ще издържиш да се криеш тук и да се преструваш на друг? Ти не си тревопасно като онзи отпред, Хари. Ти си хищник. Какъвто съм и аз.

— Ще повторя. Отговорът ми е „не“.

— А както е известно, хищниците имат остри зъби. Тази особеност им отрежда най-високото място в хранителната верига. Отпред виждам Олег. Кой би предположил, че ще следва точно в Полицейската академия…

Хари усети как космите на тила му настръхват. Долавяше опасност.

— Настоящият ми живот ме удовлетворява, Белман. Няма да се връщам в полицията. Решението ми е окончателно.

— … особено като се има предвид, че чистото досие е незаобиколимо условие за прием.

Хари не отговори. Ауне пожъна поредната порция смях в залата. И Белман се включи в общата забава. Сложи ръка върху рамото на Хари, наведе се към ухото му и понижи глас с още няколко тона:

— Изминаха вече няколко години, но имам мои хора, готови да свидетелстват, че са видели как Олег купува хероин. За такова провинение законът предвижда до две години затвор. Едва ли ще се наложи да лежи, но полицай със сигурност няма да стане.

— Дори ти не си способен на такава низост, Белман — поклати глава Хари.

— Дали? Може да ти се струва, че стрелям с оръдие по врабец, но всъщност много държа настоящият случай да бъде бързо разкрит.

— Ако твърдо ти откажа, нищо няма да спечелиш, дори да съсипеш семейството ми.

— Възможно е да си прав, но нека не забравяме, че аз те… как беше думата? Ненавиждам.

Хари се вторачи в гърбовете отпред.

— Ти не си човек, който се ръководи от чувства, Белман. Просто защото не изпитваш такива. Какво обяснение ще дадеш, когато стане ясно, че толкова време си разполагал с информацията за провинението на Олег Фауке, без да предприемеш каквото и да било? Безполезно е да блъфираш, когато противникът ти знае колко слаба ръка държиш.

— Щом си склонен да заложиш на карта бъдещето на момчето, само защото си мислиш, че блъфирам, така да бъде. Искам от теб да поемеш само този случай. И край. Разкрий убийството и ще забравя каквото знам за Олег. Имаш срок да решиш до днес следобед.

— Само от любопитство, Белман… защо точно този случай е толкова важен за теб?

— Въпрос на политика — сви рамене Микаел. — Хищниците се нуждаят от месо. Не забравяй, аз съм тигър, Хари, а ти си просто лъв. Тигърът тежи по-малко и въпреки това му се пада повече грамаж мозък на килограм тегло. Затова римляните в Колизеума са били сигурни, че в двубой между лъв и тигър първият ще падне.

Хари забеляза някаква глава отпред да се обръща. Олег. Усмихна се и вдигна палец. Скоро щеше да навърши двайсет и две. Устните и очите бе наследил от майка си, а правата коса — от баща си руснак, когото вече не помнеше. Хари отговори на свой ред с вдигнат палец и се опита да се усмихне. Извърна се към Белман. Той вече си беше тръгнал.

— Синдромът на Отело засяга предимно мъже — отекна гласът на Столе Ауне. — Докато обаче мъжете, убиващи от ревност, обикновено действат с голи ръце, ревнивите жени удрят с предмети или намушкват с хладно оръжие.

Хари се заслуша. В пропукването на изтънялата корица лед под краката си.

— Много си сериозен — отбеляза Ауне, след като се върна от тоалетната, допи си кафето в кабинета на Хари и си облече палтото. — Не ти ли хареса лекцията?

— Хареса ми, и то много. Просто Белман се появи.

— Видях. Какво искаше?

— Опитва се да ме изнуди да разследвам новия случай.

— Ти какво му отговори?

— Отказах.

— Браво — кимна Ауне. — Ежедневният сблъсък със злото, на който бяхме подложени дълги години двамата с теб, травмира психиката. За околните това може да не е видимо, но всъщност ние сме сериозно потърпевши. Време е близките ни да получат вниманието, което доскоро отделяхме на социопатите. Дежурството ни приключи, Хари.

— Да не казваш, че напускаш?

— Да.

— Мхм. Разбирам мотивите ти, но има ли и някаква друга, по-конкретна причина?

— Години наред се бях отдал на професията си и отсъствах от къщи — сви рамене Ауне. — А когато работя по убийство, дори да съм си у дома, все едно ме няма. Наясно си, и без да ти го обяснявам, Хари. А сега Аурура… — Ауне изду бузите си и издуха шумно поетия въздух. — Според учителите имало известно подобрение. Вярно е, в тази възраст често се случва децата да се вглъбят. И да опитват нови неща. Един белег върху китката не е непременно симптом за системно самонараняване, може да е резултат от най-нормално любопитство. Но всеки баща се тревожи, когато не успява да намери път към детето си. Особено безпокойство предизвиква, ако въпросният баща минава за топ психолог.