Ю Несбё - Жажда

— Още ли си сух, Хари?

— Като норвежки нефтен кладенец, шефе.

— Хм. Нали си наясно, че норвежките нефтени кладенци не са сухи, а временно затворени, докато се вдигне цената на петрола.

— Е, именно това исках да кажа. И при мен е временно.

— Все си мислех, че с годините ще съзрееш — поклати глава Хаген.

— Голямо разочарование, а? Не помъдряваме, само остаряваме. Катрине още ли е някъде в разход?

— Да — Хаген провери телефона си.

— Дали да не ѝ звъннем пак?

— Халстайн! — извика женски глас от дневната. — Децата пак искат да се правиш на ястреб!

Халстайн Смит въздъхна примирено, но доволно, и остави върху кухненската маса книгата „Христоматия за секса“ от Франсиска Туин. Отхапването на женски мигли минавало, пишеше там, за проява на страст на Тробрианските острови, владение на Папуа Нова Гвинея — безспорно любопитен факт, но Халстайн не откри в цялата книга нищо, подходящо да му свърши работа за научния апарат към докторската му дисертация. Е, в такъв случай по-добре да достави малко радост на децата си. Дори да се оплаче, че е изморен, защото само допреди малко ги бе забавлявал с превъплъщението си, няма да го пощадят. Все пак рожденият ден е веднъж годишно. Ако имаш четири деца — както в неговия случай — четири пъти. А ако децата си устройват детско парти и на рождените дни на родителите, стават шести пъти в годината. Когато същите тези деца настояват да празнуват и половинките от всяка година, общо броят на тържествата набъбва до дванайсет. Халстайн вече вървеше към дневната, откъдето се чуваше как децата гълъби са започнали да гукат в очакване на ястреба. Ненадейно някой позвъни на вратата.

Жената на стълбите прикова поглед в главата на Халстайн, без изобщо да се опитва да прикрие изумлението си.

— Завчера по невнимание консумирах ядки, а съм алергичен — обясни той и почеса сърбящите яркочервени петна по челото си. — След няколко дни ще избледнеят.

По погледа на жената обаче схвана, че не обривът е привлякъл вниманието ѝ.

— О, това ли — той смъкна козирката. — Уж трябва да прилича на ястребова глава.

— На мен ми прилича на кокоша. Казвам се Катрине Брат и работя в Отдела за борба с насилието в Осло.

— Сещам се — Смит наклони глава. — Вчера ви даваха по телевизията. Заради публикацията ми в Туитър ли идвате? Телефонът ми буквално прегря. Изобщо не съм искал да вдигам толкова шум.

— Може ли да вляза?

— Разбира се. Само дано нямате нищо против малко… детска глъч.

Смит обясни на малчуганите, че в момента има работа, и заведе полицайката в кухнята.

— Като ви гледам, чаша кафе ще ви дойде добре — той ѝ наля, без да дочака отговор.

— Снощи си легнах късно. Успах се и още не съм се разсънила. За капак си забравих и телефона вкъщи. Може ли да използвам вашия, за да съобщя в службата?

Смит ѝ подаде мобилния си апарат. Полицайката прикова безпомощен поглед в допотопния „Ериксон“.

— Децата го наричат „вай-вай-фон“, ха-ха. Да ви помогна ли?

— Няма нужда, ще си припомня как се действаше. А вие погледнете тази снимка и ми кажете каква информация ще извлечете от нея.

Подаде му фотографията и го остави да я изучава, докато тя натискаше клавишите.

— Желязно съзъбие — установи той. — От Турция ли е?

— Не, от Каракас.

— Аха. В Археологическия музей в Истанбул е изложен подобен комплект изкуствени зъби. Носи се легенда, че са го използвали войниците от армията на Александър Велики, но историците са на друго мнение. Според тях железните зъби служели за садо-мазо играчка на висшата класа — Смит почеса обрива. — Значи, убиецът е нахапал жертвата до смърт?

— Не сме сигурни. Съдим по белезите върху шията ѝ. Около раните открихме следи от ръжда и люспи от черна боя.

— Охо! — възкликна Смит. — В такъв случай се насочваме към Япония.

— Ти да видиш — Катрине долепи телефона до ухото си.

— Навярно са ви попадали снимки на японки с оцветени в черно зъби? Не? Тази тамошна традиция се нарича охагуро . В превод „мракът след залез-слънце“. Заражда се през периода Хейан около осемстотин години след Христа и… да продължавам ли?

Катрине Брат размаха подканващо ръка.

— Твърди се, че през средновековието някакъв северен могул карал войниците си да използват такива боядисани в черно зъби: предимно за сплашване на противника, но понякога, при близък бой, острите шипове влизали в употреба. Ако врагът се приближал и оръжието станело неизползваемо, а ударите и ритниците — безрезултатни, войниците разкъсвали гръкляна му с железните зъби.