Ю Несбё - Жажда

Полицайката сигнализира, че се е свързала.

— Здрасти, Гюнар, Катрине се обажда. Само да ти кажа, че в момента съм в дома на професор Смит… Да, ученият с поста в Туитър. Забравих си телефона вкъщи. Ако някой се опитва да се свърже с мен… — тя се заслуша в гласа отсреща. — Шегуваш се! — Няколко секунди съсредоточено мълчание. — Хари Хуле се е появил изневиделица и е пожелал да работи по случая? Да, ще го обсъдим после. — Върна телефона на Смит. — И така, обяснете ми, какво представлява вампиризмът?

— За тази цел ми се струва подходящо да се поразходим.

Двамата тръгнаха по чакълеста алея от къщата към обора. Халстайн Смит сподели, че съпругата му наследила имението заедно с девет декара прилежаща земя. Само преди две поколения по тези земи в Грини, едва на километри от центъра на Осло, пасели крави и коне. И въпреки очевидните предимства на имота друг парцел — на остров Несьоя, също наследство — с площ по-малко от декар и незастроен, ако не се брои навес за лодки, струвал повече — поне съдейки по офертите, отправени от заможните им съседи.

— До Несьоя се пътува много, но няма да продадем мястото, освен при крайна необходимост. Имаме съвсем обикновена евтина алуминиева лодка с мощност двайсет и пет коня, но аз я обожавам. Не казвайте на съпругата ми, но предпочитам морето пред селския район.

— Самата аз съм родена край морския бряг.

— Берген, нали? Обожавам тамошния диалект. Една година съм работил в психиатрията в Сандвикен. Градът е красив, но много вали.

Катрине кимна замислено.

— Мда, потискащото лице на Сандвикен ми е познато до болка.

Стигнаха до обора. Смит извади ключ и го пъхна в катинара.

— Сериозни мерки за сигурност като за обор — подхвърли Катрине.

— Наложи се да подсилим обикновената ключалка — отвърна горчиво Смит.

Катрине прекрачи прага и нададе слаб вик на изненада, когато стъпи върху нещо, което хлътна под тежестта ѝ. Погледна надолу. Широка метална плоскост, дълга метър и половина и широка един, беше вградена на равнището на циментовия под. Отдолу явно имаше пружини, защото плоскостта потрепери леко и издрънча в циментовата рамка, преди постепенно да се успокои.

— Петдесет и осем килограма — установи Смит.

— Моля?

Той посочи вляво. Върху дъговидна мерителна скала голяма стрелка леко се колебаеше между стойностите петдесет и шейсет. Катрине схвана, че е стъпила върху старовремски кантар за добитък. Присви очи.

— Петдесет и седем и половина — отчете тя.

Смит се засмя.

— При всички случаи, далече от теглото за клане. Аз, признавам, гледам да прескачам везната, защото мисълта всеки ден да ми е последен никак не ми допада.

Минаха покрай няколко бокса за добитък и спряха пред врата с по-делови вид. Смит отключи. Вътре имаше бюро с компютър, прозорец с изгледа към имота, рисунка на човек вампир с големи тънки крила на прилеп, източен врат и четвъртито лице. Върху етажерките зад бюрото се мъдреха две-три папки и десетина книги.

— Тук е всичко, издадено по темата за вампиризма — Смит посочи книгите. — Съвсем обозримо е. Но за да ви отговоря на въпроса какво именно представлява този феномен, ще започна с Ванденберг и Кели от 1964. — Смит издърпа едно томче, отвори го и зачете на глас: — „Под вампиризъм разбираме източването на кръв от човек, най-често обект на любовни чувства, с цел да се постигне сексуална възбуда и удоволствие.“ Това гласи сухата дефиниция. Но вие искате по-разширен анализ, нали?

— Да — кимна Катрине, докато се любуваше на изображението на човешкия вампир. Красиво произведение на изкуството. Изчистено. Изглеждаше толкова самотен. От него лъхаше хлад. Катрине се загърна по-плътно в якето си.

— Добре, нека вникнем малко по-дълбоко в нещата. Първо, вампиризмът не е измислица на новата мода. Името, разбира се, се свързва с легендите за кръвожадните същества в човешки образ, а разказите за тях водят началото си още от древни времена, особено в Източна Европа и Гърция. Но модерната представа за вампирите се е формирала предимно въз основа на романа „Дракула“ на Брам Стокър и първите филми за вампири от трийсетте години на двайсети век. Отделни изследователи живеят със заблудата, че вампиристът, който всъщност си е човек, само дето е болен, черпи вдъхновение най-вече от споменатите легенди, и забравят описанието на вампиризма като феномен още през 1886-а в… — Смит издърпа стара книга в оръфана кафява подвързия — „Психопатия сексуалис“ от Рихард фон Крафт-Ебинг, тоест преди легендите за вампирите да добият широка популярност. — Домакинът внимателно върна книгата на мястото ѝ и издърпа нова. — Моите изследвания се базират върху родството на вампиризма с некрофагията, некрофилията и садизма. Авторът на тази книга, Буржиньон, споделя същото виждане — психологът я разгърна, — Издадена е през 1983-а. Ето какво се казва в нея: „Вампиризмът е рядкосрещано ананкастно разстройство на личността, характеризиращо се с неконтролируемо влечение към консумиране на кръв. Вампиристът извършва ритуал, без който не би постигнал облекчение на напрежението, но самият ритуал не му носи удоволствие — особеност, присъща на всички натрапливи неврози.“