Ю Несбё - Жажда

— Със сигурност — потвърди той. — Затова и ще ме гложди съвестта, ако аз ти изневеря. Защото знам как бих се чувствал на твое място.

Тя пусна брадичката му.

— За бога, Хари, говориш, все едно разсъждаваш върху служебен казус. Нищо ли не чувстваш ?

— За бога, а? — усмихна се ехидно той и я погледна над очилата. — Този израз още ли се използва?

— Отговори ми… пусто да остане!

Хари се засмя.

— Чувствам , че се опитвам да ти отговоря максимално откровено. Но за да успея, трябва да помисля и да бъда реалист. Ако се бях поддал на първия ми емоционален импулс, щях да кажа онова, което искаш да чуеш. Но вместо да ти угодя, решавам да бъда откровен. Тук обаче има една подробност. Моята откровеност е преди всичко хитрост. Проявената честност ще е дългосрочна инвестиция в моята правдоподобност в твоите очи. Защото един ден, когато наистина ми се наложи да излъжа, ще е в моя полза да ме мислиш за откровен.

— Прибери си мазната усмивка, Хари. Значи ми казваш, че ако изневярата нямаше да ти донесе толкова ядове, щеше да кръшкаш?

— Така излиза.

Ракел го смушка, спусна крака върху пода и излезе от спалнята с презрително сумтене. От стълбите долетя ново недоволно сумтене.

— Ще сложиш ли още вода за кафе? — извика той.

— Кари Грант — извика тя. — И Кърт Кобейн. Едновременно.

Чу как Ракел се разшета из кухнята. Бълбукането на водата в каната. Остави вестника върху нощното шкафче и преплете пръсти на тила си. Усмихна се. Беше щастлив. Стана и погледът му се плъзна върху нейната част от вестника, оставена върху възглавницата. Видя снимка. Местопрестъпление, заградено с полицейска лента. Затвори очи и отиде до прозореца. Усети, че ще успее. Ще намери сили да забрави името на онзи, който се измъкна безнаказано.

Той се събуди. Пак сънува майка си. И мъж, който твърдеше, че му бил баща. Вслуша се в себе си да разбере как се събужда. Чувстваше се отпочинал. Спокоен. Удовлетворен. Главната причина се намираше на една ръка разстояние от него. Обърна се към нея. Вчера той премина в ловен режим. Нямаше такива намерения, но когато видя полицайката в бара, съдбата сякаш иззе командването от ръцете му. Осло е малък град, да срещнеш познато лице не е изключение, и все пак. Той обаче не се поддаде на беса. Беше се научил на самоконтрол.

Огледа очертанията на лицето ѝ, косата, неестествено сгънатата ръка. Тя беше студена и не дишаше, ароматът на лавандула почти беше изветрял, но това не го смущаваше. Тя бе изпълнила предназначението си.

Отмахна завивката и отиде до гардероба. Извади униформата. Изтупа я. Вече усещаше бурния прилив на кръв по цялото си тяло. Очертаваше се поредният страхотен ден.

Хари Хуле вървеше по коридора на Полицейската академия заедно със Столе Ауне. Със своите сто деветдесет и три сантиметра Хари стърчеше с педя и половина над своя пет години по-възрастен и доста по-пълен приятел.

— Изненадан съм, че се затрудняваш да решиш толкова елементарен ребус — Ауне нагласи папийонката си на точки. — В избора ти на професия няма нищо загадъчно: просто баща ти също е бил учител. Дори след смъртта му продължаваш да търсиш неговото одобрение. Не си го получил, докато си работил като полицай. Всъщност не си го и искал, защото в желанието си да се опълчиш срещу бащината фигура си избрал коренно различно поприще. За теб той е представлявал неудачник, защото не е успял да спаси майка ти. Всъщност си проектирал върху него собственото си чувство за непълноценност. И си станал полицай, за да изкупиш вината си за смъртта на майка ти. Посветил си се на професията да спасяваш човешки животи, като залавяш убийци.

— Мхм. Колко ти плащат на час да им разтягаш такива локуми?

Ауне се засмя.

— Като каза час, Ракел излекува ли хроничното си главоболие?

— Днес е на лекар. Баща ѝ също е страдал от мигрена. Появила се е след петдесетата му година.

— Фамилна обремененост. Неизбежна като съдбовната предопределеност. Поръчваш си на гадателка от някой сайт да ти врачува, а после съжаляваш. Ние, хората, не обичаме неотвратимото. Каквато е смъртта.

— Фамилната обремененост не е неотвратима. Дядо ми станал алкохолик още с първото близване на алкохол. Точно като баща си — моя прадядо. Докато татко цял живот консумираше алкохол с мярка, без да развие зависимост.

— Значи болестта просто е прескочила едно поколение. Случва се.

— Или пък генетиката се явява удобно извинение за слабия ми характер.