Ю Несбё - Жажда

— Е, съвсем човешко е да оправдаваме несполуките си с драснатото в генетичния ни код!

Хари се усмихна, а една курсантка, която тъкмо се разминаваше с тях, помисли, че се усмихва на нея, и му отговори подобаващо.

— Катрине ми изпрати снимки от местопрестъплението в „Грюнерльока“ — смени темата Ауне. — Какво мислиш за това убийство?

— Не следя черните хроники.

Вратата към аудитория номер две стоеше отворена. Темата на днешната лекция влизаше в учебния конспект на абсолвентите, но Олег каза, че заедно с още няколко приятели от първи курс ще се опитат да се вмъкнат. Аудиторията се пукаше по шевовете. Част от студентите, желаещи да присъстват, и дори преподаватели бяха насядали по стълбите или стояха прави до стените.

Хари отиде до катедрата и включи микрофона. Обгърна с поглед публиката. Инстинктивно потърси лицето на Олег. Разговорите стихнаха, над залата се разстла тишина. Хари навлажни устни. Най-озадачаващото не беше, че стана преподавател, а че новото амплоа му харесваше . Той, който минаваше за несловоохотлив и самовглъбен, се чувстваше по-непринудено пред пълна аудитория с взискателни курсанти, отколкото пред касиера, който му е подал „Кемъл Лайт“ вместо поискания стандартен „Кемъл“, а зад гърба си Хари чува недоволното мърморене на опашката, докато изяснява случая. В лоши дни, когато нищо не върви и нервите са изпилени, вместо да обърне внимание на касиера за грешката, Хари вземаше олекотения вариант на любимите си цигари, изпушваше една и изхвърляше пакета в близкото кошче. Докато тук, пред студентите, се намираше в свои води. Говорене по същество. На тема убийства. Хари се прокашля. Не бе успял да открие Олег, но мярна друго познато лице, препасано с черна превръзка над едното око.

— Виждам, че някои от вас явно са се объркали. Това е трети лекционен курс по следствени методи, предназначен за абсолвентите.

Смях. Никой не тръгна да напуска залата.

— Е, добре. Ще се наложи да разочаровам онези от вас, дошли за да чуят поредната ми суха лекция. Днешният ни гост е дългогодишен консултант към Отдела за борба с насилието в Главното управление и психологът с най-много научни публикации по въпроси, свързани с насилствената смърт. Но преди да дам думата на Столе Ауне — понеже знам, че после той няма да ми я отстъпи доброволно — бързам да ви напомня за препитването следващата сряда. Темата са убийствата с пентаграмата. Краткият обзор на казуса, докладите от местопрестъплението и стенограмите от разпитите ще намерите както обикновено на адрес полиц.акад наклонена черта следствие. Заповядай, Столе.

Избухнаха аплодисменти. Хари тръгна към стълбите, а Ауне наперено се запъти към катедрата с изпъчен корем и самодоволна усмивка.

— Синдромът на Отело! — оповести гръмко той и понижи глас, когато застана зад микрофона. — По-известен под наименованието „патологична ревност“. Тя се явява мотив зад повечето убийства в нашата страна. Именно от ревност главният герой Отело в едноименната пиеса на Уилям Шекспир убива съпругата си Дездемона. Родриго е влюбен в младата съпруга на генерал Отело, а подмолният офицер Яго има зъб на Отело, защото генералът не го е произвел в лейтенант. Яго съзира възможност да си осигури така желаното издигане и да съсипе Отело. Затова помага на Родриго да предизвикат раздор между Отело и съпругата му. Хитрият Яго посява вирус в сърцето и ума на Отело, смъртоносен и устойчив вирус, който има различни проявления. Вирусът на ревността. Отело се разболява и болестта му се влошава, ревността го довежда до епилептични пристъпи, от които той се тресе. Накрая Отело убива съпругата си, а после и себе си — Ауне придърпа маншетите на туидовото си сако. — Причината да ви преразказвам съдържанието не е, че Шекспир влиза в задължителния материал за изпита, а защото малко обща култура няма да ви навреди. — Смях в залата. — И така, какво представлява синдромът на Отело, уважаеми неревниви дами и господа?

— На какво дължа това посещение? — прошепна Хари. Беше застанал до Белман. — Вълнуваш се от ревността?

— Не. Искам да разследваш последния случай.

— Уви, разкарал си се на вятъра.

— Ще сформираш камерен екип, който ще води паралелно и независимо от голямата група разследване.

— Благодаря, господин главен секретар, но отказвам.

— Нуждаят се от теб, Хари.

— Студентите ли?

Белман се засмя.

— Не се съмнявам в преподавателските ти способности, но има и други добри лектори. Виж, като следовател си ненадминат.