Ю Несбё - Жажда

— Хари?

По закачливия ѝ тон той усети, че тя няма да се откаже толкова лесно.

— Моля те, недей да повтаряш името ми. Знаеш колко ме напряга.

— Имаш всички основания да си напрегнат, защото възнамерявам да те питам дали ти се приисква да правиш секс с други жени.

— Само възнамеряваш? Или ме питаш?

— Питам те.

— Добре.

Погледът му улови снимка на Микаел Белман заедно със съпругата му на кинопремиера. Черната превръзка, която бе започнал да носи над окото си, му отиваше и той го знаеше: личеше от цялото му същество. Младият главен секретар на полицията заявяваше, че медиите и криминалните филми създават лъжлива представа за Осло; че по време на неговия мандат престъпността достигнала безпрецедентно ниски нива и статистически вероятността да причиниш собствената си смърт далеч надхвърляла вероятността да станеш жертва на убийство.

— Е? — Ракел се сгуши до него. — Искаш ли да спиш с други жени?

— Да — Хари задуши прозявката си.

— Непрекъснато ли?

Той вдигна поглед от вестника. Вторачи се в пространството със смръщено чело.

— Не, не непрекъснато .

И поднови четенето. Двете нови сгради, където се очакваше да се преместят галерията музей „Едвард Мунк“ и Дайхманската библиотека, започнали да придобиват завършен вид. В страна на рибари и земеделци, които в продължение на двеста години бяха изпращали всичките си ексцентрици с творчески амбиции в Копенхаген и други европейски страни, столицата скоро щеше да добие облика на културно средище. Кой би допуснал? Или по-точно: кой ще повярва?

— Ако без никакви последствия ти предложат избор: да прекараш следващата нощ с мен или с жената на мечтите ти, какво ще предпочетеш? — измърка предизвикателно Ракел.

— Ти нямаше ли да ходиш на лекар?

— Само една нощ. Никакви последствия.

— Сега ли е моментът да кажа, че ти си жената на мечтите ми?

— Я не се прави на разсеян.

— Ами дай ми някое предложение.

— Одри Хепбърн.

— Да ти приличам на некрофил?

— Стига си го усуквал, Хари.

— Подозирам, че ми пробутваш покойница, за да ме подхлъзнеш. Очакваш да си кажа: ако избера жена, която вече не е измежду живите и с която нямам реална възможност да си легна, Ракел ще се почувства минимално застрашена. Така да бъде. Подведен от манипулаторските ти способи и изкушен от „Закуска в Тифани“, отговарям високо и гръмко „да“.

Ракел нададе сподавено възклицание.

— В такъв случай защо просто не го направиш? Защо не ми изневериш?

— Първо, защото не съм сигурен дали жената на мечтите ми ще ми върже, а аз преживявам отхвърлянето много болезнено. Второ, защото реална перспектива постъпката ми да остане без последствия просто не съществува.

— Нима?

Хари пак се съсредоточи върху вестника.

— Рискувам да скъсаш с мен. Или най-малкото да си влошим отношенията.

— Не и ако скриеш забежката.

— Не бих могъл.

Исабеле Скойен, бивша съветничка по социалните въпроси към кметската управа, критикуваше настоящия градски съвет, задето не е взел превантивни мерки за така наречената тропическа буря, която според метеорологичните прогнози се очакваше да удари с небивала досега сила западния бряг в началото на идната седмица. Няколко часа по-късно бурята щеше да връхлети Осло съвсем леко отслабена. Скойен заявяваше, че отговорът на председателя на градския съвет („Понеже не живеем на тропиците, в бюджета не сме предвидили средства за тропически бури.“) свидетелства за арогантност и безотговорност, граничещи с безумие. „Явно господин председателят си мисли, че климатичните аномалии са нещо, което става само в чужбина“ — контрираше Скойен, заснета в една от пословичните ѝ пози за пред камера. Явно планираше да се завърне на бял кон в политиката.

— Като казваш, че не би могъл да скриеш изневярата, какво имаш предвид? Че не би издържал да си мълчиш ли?

— Че не бих искал. Пазенето на тайни е тегава работа. Щеше да ме гложди съвестта — Хари прегледа всички страници. — А угризенията са мъчителни.

— И мислиш как ще се измъчваш ти, нали? Ами аз? Не ти ли идва на ум аз колко бих страдала?

Хари хвърли един поглед на кръстословицата, остави вестника върху завивката и се обърна към Ракел.

— Ако не знаеш за изневярата, няма да страдаш, скъпа.

Ракел хвана брадичката му и я задържа, докато оглеждаше едната му вежда.

— Ами ако разбера? Или ако ти разбереш, че аз съм била с друг мъж? Няма ли да те заболи?

Той усети силно парене, когато тя отскубна от веждата му косъмче, навярно прорасло накриво.