Ю Несбё - Жажда

В кадър се появи ръбът на вратата. Валентин отвори, видя се как сянката му вдига ръка и после се строполява.

Хари пусна записа на бърз каданс.

Халстайн се изтегля с гръб между боксовете.

Минута по-късно Валентин се завлича в същата посока. Хари забави скоростта на записа. Валентин се подпира на боксовете, сякаш всеки момент ще колабира. Обаче продължава. Метър по метър напредва към вратата. На везната залита. Стрелката показва стойност, килограм и половина по-ниска от отчетената при влизане. Хари хвърли поглед към кървавата локва на пода зад компютъра. После проследи как Валентин драпа да отвори вратата. Хари сякаш усещаше волята му за оцеляване. Или у престъпника по-скоро говореше страхът да не го заловят? Хари си даваше сметка, че този запис рано или късно ще изтече в интернет пространството и ще се превърне в хит в Ютюб.

На вратата се показа бледото лице на Бьорн Холм.

— Тук значи е започнало всичко.

Бьорн влезе. Хари за пореден път се изуми от преобразяването на криминалиста — иначе лишен от елегантност — в грациозен балетист със самото стъпване на местопрестъпление. Бьорн приклекна до кървавата локва.

— След малко ще откараме тялото.

— Мхм.

— Огнестрелните рани са четири, Хари. Колко от тях са…

— Три. Халстайн е стрелял само веднъж.

— Той е открил огън по въоръжен човек, Хари — Бьорн Холм направи гримаса. — Какво смяташ да кажеш на „Вътрешно разследване“ за трите куршума?

— Истината, разбира се — сви рамене Хари. — Беше тъмно и Валентин вдигна пръчка, уж държи оръжие. Знаел е, че песента му е изпята, и е искал да ме подтикне да го довърша, Бьорн.

— И все пак… Три изстрела в гърдите на невъоръжен…

Хари кимна.

Бьорн си пое дъх, надзърна през рамо и понижи глас:

— Но в думите ти има логика. Било е тъмно, валял е пороен дъжд, в гората е вилнеела буря. Ако отида да поразгледам лично, може и да открия пистолет в калта до мястото, където открихме Валентин.

Двамата се спогледаха, докато стените пропукваха под напора на вятъра.

Хари забеляза руменината по скулите на Бьорн Холм. Даваше си сметка какво му коства това предложение; та той предлагаше повече, отколкото му позволяваше положението. Предлагаше му всичко, което отстояваше. Общото им достижение: моралните им принципи. Своята — тяхната — душа.

— Благодаря, приятелю, но не мога да приема — отсече Хари.

Бьорн премига два пъти. Преглътна. Изпусна въздуха от дробовете си в продължително, треперливо съскане и се изсмя късо, неуместно, с облекчение.

— Отивам и после ще се върна — Бьорн стана.

— Върви.

Бьорн Холм явно се двоумеше. Сякаш му се щеше да каже нещо или да пристъпи и да прегърне Хари. Хари се наведе към компютъра.

— До скоро, Бьорн.

Проследи на екрана как прегърбеният криминалист прекосява коридора и излиза.

Хари стовари юмрук върху клавиатурата. Да имаше сега едно питие… Мамка му, мамка му! Само едно-едничко…

Погледът му падна върху човека прилеп.

Какво каза Халстайн?

Той знаеше. Знаеше…

Микаел Белман стоеше със скръстени ръце и се питаше дали полицейски окръг Осло някога е давал пресконференция в два през нощта. Беше се облегнал на стената вляво от трибуната и оглеждаше присъстващите в залата: дежурни репортери, ангажирани да отразяват опустошенията, нанесени от Емилия, и сънливи журналисти, вдигнати на крак посред нощ. Мона До се появи в спортен екип под дъждобрана, бодра-бодра.

Горе на трибуната, до началника на отдела Гюнар Хаген, седеше Катрине Брат. Тя излагаше подробностите около операцията в апартамента на Валентин Йертсен в „Синсен“ и разигралата се впоследствие драма в имението на Халстайн Смит. Проблясваха светкавици. Белман знаеше, че макар да не е сред седналите зад микрофоните, част от фотоапаратите ще се насочат и към него. Затова се опитваше да придаде на лицето си изражението, препоръчано му от Исабеле, докато разговаря с нея на път към пресконференцията. Сериозно, без спотаеното задоволство на победителя.

— Мнозина изгубиха живота си, не забравяй — напомни му тя. — Затова никакви усмивки или показно тържествуване. Представяй си генерал Айзенхауер след десанта в Нормандия. Освен лаврите на победата като главнокомандващ носиш и отговорността за трагедията.

Белман сподави прозявката си. Тази вечер Ула се върна пияна от женско събиране в центъра. От тийнейджърски години не помнеше да я е виждал пияна. Като стана дума за алкохол, Хари Хуле, седнал до него в момента, също приличаше на стабилно почерпен. Бившият старши инспектор имаше изморен вид, по-изморен от повечето журналисти. От мокрите му дрехи не лъхаше ли на алкохол?