Ю Несбё - Жажда

Хари се сепна — някой бе долепил длан до тила му.

Обърна се и погледна нагоре.

Олег стоеше зад стола му.

— Не те чух — опита се да каже Хари, но вместо глас от гърлото му излезе дрезгав шепот.

— Ти спеше.

— Ами? — Хари се подпря на масата и стана. — Не съм спал, просто си седях и…

— Беше заспал, тате — прекъсна го с усмивка Олег.

Хари премига, за да прогони мъглата пред очите си. Огледа се. Протегна ръка и попипа чашата с кафето. Беше студена.

— Мхм. Ама че работа.

— Мислих — сподели Олег, издърпа стола до Хари и седна.

Хари премлясна, за да втечни засъхналата слюнка в устата си.

— Прав си.

— За кое? — Хари отпи от изстиналото кафе, за да прогони вкуса на жлъчка.

— Дългът ти надхвърля преките ти задължения към най-близките ти. Длъжен си да помагаш и на онези, които се нуждаят от помощта ти, без да са ти роднини. А аз нямам право да искам от теб да ги изоставиш на произвола. Колкото до склонността ти да се пристрастяваш към следствието като към наркотик, това е нещо съвсем отделно.

— Мхм. Сам ли стигна до този извод?

— Е, Хелга ми вля малко разум — Олег погледна ръцете си. — Нея по я бива да вижда нещата от различен ъгъл. А онова, дето го казах, че не искам да стана като теб… не го мисля сериозно.

Хари сложи длан върху рамото му. Младежът си беше облякъл тениската с щампована снимка на Елвис Костело, която Хари му подари да я ползва за пижама.

— Чуй ме, моето момче…

— Да?

— Обещай ми да не станеш като мен. Само за това те моля.

Олег кимна.

— Има и още нещо — добави той.

— Какво?

— Стефенс се обади с новини.

Сякаш челичена лапа стегна сърцето на Хари в безжалостна хватка. Той престана да диша.

— Събудила се е.

— Ало?

— Андерш Вюлер?

— На телефона.

— Добро утро, обаждам се от „Съдебна медицина“.

— Добро да е.

— Става дума за косъма, който ни изпратихте за анализ.

— Слушам ви?

— Получихте ли хартиената разпечатка?

— Да.

— Анализът е частичен, но както виждате, налице е висока степен на генетично сходство между ДНК профила, изготвен въз основа на косъма, и един от ДНК профилите, регистрирани в базата данни във връзка с разследването на Вампириста. По-конкретно профил номер 201.

— Да, видях.

— Не знам кой се крие зад профил 201, но не е Валентин Йертсен. Понеже съвпадението е частично, а и не се обадихте повече, исках да се уверя, че сте получили резултата. Предполагам, ще искате да довършим анализа?

— Не, няма нужда. Благодаря.

— Как така? Но…

— Случаят е разрешен, а и вие в „Съдебна медицина“ сте затрупани с работа. Впрочем тази разпечатка изпращана ли е на други колеги освен на мен?

— Не, заявка е постъпила само от ваше име. Искате ли да…

— Не, няма нужда. Спокойно приключете случая. Благодаря ви за съдействието.

С помощта на ковашки клещи Маса Канагава извади от огнището нажежения до червено къс желязо. Постави го върху наковалнята и го заудря с един от малките чукове с традиционна японска форма: главата му беше извита като на закачалка за дрехи. Маса Канагава беше наследил скромната ковачница от баща си и дядо си, но подобно на множеството ковачи във Вакаяма дълги години едва свързваше двата края. В началото на двайсет и първи век стоманодобивната промишленост, икономическият гръбнак на града, се премести в Китай и Маса се видя принуден да се съсредоточи върху производството на по-екзотични изделия. Например на катана , самурайски меч, добил значителна популярност в САЩ. Маса Канагава приемаше частни поръчки от клиенти от цял свят. Японският закон обаче поставяше ред изисквания: ковачите оръжейници да притежават специален лиценз, да са преминали петгодишен курс на обучение, да изработват не повече от две саби на месец и задължително да ги регистрират в специално ведомство. Маса Канагава, съвсем обикновен ковач, изработваше хубави мечове срещу нищожна цена в сравнение с баснословните суми, които вземаха лицензираните оръжейници, но си даваше сметка, че има риск да го изловят. Затова се стараеше да пази поминъка си далеч от хорските очи. За какво ще използват клиентите му поръчаните мечове, той нито знаеше, нито пък искаше да знае, но се надяваше да са ги поръчали за тренировъчни фехтовки, за декорация или за да попълнят оръжейната си колекция. Така или иначе: благодарение на тези поръчки осигуряваше прехрана на семейството си и ковачницата му оцеляваше. Маса Канагава в прав текст заяви на сина си да си избере друга професия, да се запише в университет, защото ковашката работа е твърде тежка, а възнаграждението — нищожно. И наследникът му го послуша. Записа се да следва, но за да издържаш студент, ти трябват пари. Затова Маса приемаше всякакви поръчки. Ето сега например клиент от Норвегия му възложи да изработи имитация на железни зъби от периода Хейан. Клиентът поръчваше въпросните зъби за втори път. Първият път беше преди половин година. Маса Канагава не разполагаше с името на клиента, само с номер на пощенска кутия. Важното беше, че му платиха предварително, при това той поиска доста висока цена. Не само защото беше сложно да изработи зъбите по модела, изпратен от клиента, а и защото изпълнението на тази поръчка му се струваше нередно. Той се затрудняваше да обясни какво точно го смущава, но погледнеше ли железните зъби, тръпки го побиваха.