Дэн Браун - Произход

Директорката рязко се завъртя към него и го погледна.

В първия момент Лангдън се уплаши, че е постъпил нетактично, но лицето ѝ не изразяваше гняв, а признателност.

— Благодаря — каза тя. — Благодаря, че ми помагате.

Без да откъсва очите си от него, Амбра Видал се пресегна и хвана ръцете му в своите, сякаш търсеше от него топлина и утеха.

После също толкова внезапно ги пусна.

— Извинете ме. Conducta impropria 24 24 Непристойно поведение (исп.) — Б.пр. , както би казала майка ми.

Робърт се ухили окуражително.

— Има смекчаващи вината обстоятелства, както пък би казала моята майка.

Тя успя да се усмихне, макар и само за миг. После каза:

— Чувствам се ужасно. — И извърна очи. — Случилото се с Едмънд тази вечер…

— Невъобразимо… — Лангдън знаеше, че също още е в шок и не е в състояние адекватно да изрази емоциите си.

Тя се взираше във водата.

— И само като си помисля, че е замесен годеникът ми дон Хулиан…

Гласът ѝ показваше, че се чувства предадена. Робърт се колебаеше какво да ѝ отговори.

— Разбирам как изглеждат нещата, но всъщност не знаем нищо със сигурност — предпазливо нагази той в деликатната територия. — Възможно е принц Хулиан да не е подозирал какво ще се случи. Убиецът може да е действал сам или заедно с някой друг. Няма логика бъдещият крал на Испания да е организирал демонстративното убийство на невинен човек — особено при положение, че директно може да се свърже с него.

— Може да се свърже само защото Уинстън установи, че Авила е добавен в списъка в последния момент. Хулиан може да е смятал, че никога няма да открият кой е дръпнал спусъка.

Лангдън трябваше да признае, че е права.

— Изобщо не трябваше да обсъждам презентацията на Едмънд с Хулиан — въздъхна Амбра. — Той ме убеждаваше да не участвам, затова се опитах да го успокоя, че моята роля е минимална, че става въпрос просто за специална прожекция. Май дори му казах, че Едмънд ще оповести откритието си със своя смартфон. — Замълча за миг. — Което означава, че ако са ни видели да взимаме джиесема на Едмънд, ще разберат, че откритието му все още може да се излъчи. И нямам представа докъде може да стигне Хулиан, за да предотврати това.

Робърт дълго се взира в красивата жена.

— Нямате абсолютно никакво доверие на годеника си, нали?

Амбра дълбоко си пое дъх.

— Всъщност не го познавам толкова добре, колкото може би си мислите.

— Тогава защо сте се съгласили да се омъжите за него?

— Хулиан чисто и просто ме постави в такова положение, че нямах избор.

Преди Лангдън да успее да отговори, бетонът под краката им завибрира и под моста отекна глухо буботене, което постепенно се усилваше. Като че ли идваше от реката вдясно от тях.

Професорът се обърна и видя, че към моста се носи тъмен силует — моторница, която се приближаваше без сигнални светлини. Когато стигна на няколко метра от високия бетонен бряг, тя намали ход и се изравни с тях.

Робърт се вторачи в лодката и поклати глава. До този момент не беше сигурен доколко може да се вярва на компютърния екскурзовод на Едмънд, но сега, като гледаше жълтото речно такси до брега, разбираше, че Уинстън е най-добрият съюзник, на когото могат да разчитат.

Рошавият капитан им махна да се качат на борда.

— Вашият британец ми обажда и казва, че ВИП клиент плаща тройно за… как беше… velocidad у discreción? Аз прави така… виждаш? Без светлини!

— Да, благодаря — отвърна Лангдън. „Добро решение, Уинстън. Бързина и дискретност“.

Капитанът протегна ръка и помогна на Амбра да се качи. След като тя влезе в малката каюта, за да се стопли, мъжът ококорено се усмихна на Робърт.

— Това мой ВИП? Сеньорита Амбра Видал?

— Velocidad у discreción — напомни му професорът.

— Sí, sí! Добре! — Испанецът побърза да се върне на руля и форсира двигателя. След секунди моторницата се плъзгаше в мрака на запад по река Нервион.

Наляво Лангдън видя гигантския черен прозорец на „Гугенхайм“, зловещо осветен от въртящите се полицейски светлини. В небето към музея се носеше новинарски хеликоптер.

„Първият от много“ — помисли Робърт.

Извади визитката със загадъчния шифър от джоба на панталона си. BIO-EC346. Едмънд му беше казал да я даде на таксиметровия шофьор, макар сигурно да не бе предполагал, че таксито ще е моторна лодка.

— Нашият британски приятел… — надвика рева на двигателя Лангдън. — Предполагам, че ви е казал къде отиваме?

— Да, да! Аз го предупреждава, че с лодка мога само да ви кара почти дотам, но той казва няма проблем, вие върви пеш триста метра, да?