Дэн Браун - Произход

— Всичко е наред. На какво разстояние сме оттам?

Мъжът посочи шосето покрай реката.

— Пътни знаци казват седем километра, но с лодка малко повече.

Професорът погледна осветената табела.

В главата му се разнесе гласът на Едмънд и той мрачно се усмихна. „Този шифър е досадно елементарен, Робърт“. Едмънд имаше право и когато най-после го бе разгадал, Лангдън се засрами, че му е отнело толкова време.

BIO наистина беше код, не по-сложен от кодовете на бостънското, лосанджелиското или нюйоркското летище: BOS, LAX, JFK.

Това беше кодът на летището в Билбао.

Останалата част от шифъра веднага му бе станала ясна. ЕС346.

Робърт никога не беше виждал частния самолет на Кърш, но знаеше за него и не се съмняваше, че кодът на Испания в номера му започва с буквата E като España.

„ЕС346 е частен самолет“.

Ако отидеше на летището в Билбао с таксиметрова кола, Лангдън очевидно можеше да покаже визитката на охраната и щяха да го отведат при частния самолет на Едмънд.

„Дано Уинстън се е свързал с пилотите и ги е предупредил, че идваме“ — помисли си той и погледна назад към музея, който все повече се смаляваше в далечината.

Поколеба се дали да не влезе в каютата при Амбра, но свежият въздух му действаше добре и реши да я остави още няколко минути сама, за да се овладее.

„И на мен няма да ми се отрази зле“ — каза си, докато отиваше на носа.

Вятърът развя косата му. Лангдън развърза папийонката си и я прибра в джоба си. После разкопча горното копче на ризата си и задиша колкото можеше по-дълбоко, за да напълни дробовете си с нощния въздух.

„Едмънд — помисли си. — Какво си направил?“

Командир Диего Гарса гневно крачеше напред-назад в тъмния апартамент на принц Хулиан: едва издържаше морализаторствата на епископа.

„Бъркаш се там, където не ти е работа!“ — искаше му се да изкрещи на Валдеспино.

Епископ Валдеспино пак се намесваше в политиката на двореца. Появил се като призрак от мрака в апартамента и нагизден в пълните си богослужебни одежди, сега той изнасяше на престолонаследника пламенна проповед за значението на испанските традиции, ревностната набожност на някогашните крале и кралици и успокояващото влияние на Църквата в моменти на изпитания.

„Моментът е крайно неподходящ!“ — кипеше вътрешно Гарса.

Тази вечер на принц Хулиан му предстоеше да изнесе деликатно представление пред цялата страна и Гарса най-малко имаше нужда да се разсейва с опитите на Валдеспино да вкара всичко в религиозна рамка.

Слава богу, телефонът му иззвъня и прекъсна монолога на епископа.

— Sí, dime — високо отговори началникът на Гуардия Реал, като застана между принца и Валдеспино. — Qué tal va? 25 25 Да, кажете. Какво става? (исп.) — Б.пр.

— Командир Гарса, обажда се агент Фонсека от Билбао — скорострелно произнесе неговият подчинен. — Не успяхме да заловим убиеца. Автомобилната компания, която смятахме, че ще може да го открие, е изгубила връзка с колата. Извършителят явно е предвидил нашите действия.

Гарса сподави гнева си и си пое дъх, за да се успокои. Не искаше гласът му да издаде нервността му.

— Разбирам — безизразно отвърна той. — В момента единствената ви грижа е госпожица Видал. Принцът я очаква и го уверих, че скоро ще я доведете тук.

Последва мълчание. Прекалено дълго.

— Командир Гарса? — прозвуча колебливо накрая гласът на Фонсека. — Съжалявам, но и в това отношение имам лоша вест. Изглежда, госпожица Видал и американският професор са напуснали сградата… без нас.

Началникът на Гуардия Реал едва не изпусна джиесема си.

— Извинявай, би ли… повторил?

— Да, господине. Госпожица Видал и Робърт Лангдън избягаха от музея. Госпожица Видал нарочно е оставила телефона си, за да не можем да я проследим. Нямаме представа къде са отишли.

Гарса усети, че принцът го наблюдава с очевидна загриженост. Валдеспино също слушаше разговора, заинтригувано повдигнал вежди.

— О, отлична новина! — изведнъж изпелтечи командирът и убедено закима. — Браво, ще се видим тук по-късно. Остава само да потвърдим транспортната процедура и правилата за сигурност. Един момент.

Покри телефона с длан и се усмихна на престолонаследника.

— Всичко е наред. Само за малко ще отида в другата стая да доуговоря подробностите, за да не ви преча.

Не му се искаше да оставя принца насаме с Валдеспино, но не можеше да проведе този разговор пред тях, затова влезе в една от спалните за гости и затвори вратата.