Дэн Браун - Произход

„Контролният ни център прилича на компютърна зала в университетско градче“.

Новата технология за локализиране на агентите на Гуардия Реал очевидно следеше и него. Обзе го паника при мисълта, че шайката хлапетии в мазето знаят къде се намира във всеки момент.

— Дойдох лично да ви покажа нещо, защото съм сигурна, че бихте искали да го видите. — Мартин му подаде таблета.

Гарса го дръпна от ръцете ѝ и се вторачи в екрана, на който имаше снимка и биография на сребробрадия испанец, идентифициран като убиеца от Билбао — адмирала от кралския военноморски флот Луис Авила.

— Говорят доста вредни неща и правят голям въпрос от факта, че Авила е бивш служител на кралското семейство — прибави пиарката.

— Авила е служил във флота ! — изсумтя командирът.

— Да, но кралят формално е главнокомандващ на въоръжените сили…

— Стига! — прекъсна я той и ѝ тикна таблета обратно. — Намекът, че кралят е съучастник в терористичен акт, е нелепа измислица на любители на конспирации и няма абсолютно никакво отношение към ситуацията, в която се намираме. Гледай позитивно и си върши работата. В края на краищата този побъркан можеше да убие бъдещата кралица, но е предпочел да очисти един американски атеист. Което не е чак толкова зле.

Младата жена дори не мигна.

— Има още нещо, което се отнася до кралското семейство. Не исках да ви свари неподготвен.

Докато говореше, Мартин плъзна пръсти по дисплея и отвори друг уебсайт.

— Тази снимка е онлайн от няколко дни, но никой не ѝ е обърнал внимание. Понеже сега светкавично се разпространява всичко, свързано с Едмънд Кърш обаче, снимката почва да се появява по новините. — И отново му подаде таблета.

Гарса прочете заглавието: „Това ли е последната снимка на футуриста Едмънд Кърш?“

На размазаната фотография се виждаше Кърш с тъмен костюм, изправен на висока скала.

— Направена е преди три дни при посещението на Кърш в Монсератския манастир — поясни Мартин. — Някакъв местен работник го познал и го заснел. След днешното убийство работникът пак е постнал снимката.

— И каква е връзката с нас? — рязко я попита командирът.

— Плъзнете екрана надолу до другата снимка.

Гарса го направи. Следващият фотос го накара да протегне ръка и да се облегне на стената.

— Това… не може да е вярно.

Оказа се, че горната снимка е просто отрязана част от тази, на която Едмънд Кърш стоеше до висок мъж с традиционно лилаво католическо расо. Духовникът беше епископ Валдеспино.

— Вярно е — потвърди Мартин. — Валдеспино се е срещнал с Кърш преди няколко дни.

— Но… — Гарса млъкна, за миг изгубил дар слово. — Но защо епископът не ми спомена нищо? Особено след всичко, което се случи тази вечер?

Пиарката многозначително кимна.

— Тъкмо затова реших първо да разговарям с вас.

„Валдеспино се е срещал с Кърш! — Началникът на Гуардия Реал направо не можеше да го проумее. — И не ми каза?!“ Тази информация беше обезпокояваща и принцът незабавно трябваше да бъде уведомен.

— За съжаление, съвсем не е само това — продължи младата жена и отново посегна към дисплея на таблета.

— Командир Гарса? — изведнъж се разнесе гласът на Валдеспино от дневната. — Кога ще пристигне госпожица Видал?

Моника Мартин сепнато вдигна глава и се ококори.

— Това епископът ли е? — прошепна тя. — Валдеспино е в резиденцията?!

— Да. Съветва принца.

— Командир Гарса! — повторно извика Валдеспино. — Чувате ли ме?

— Повярвайте ми, има още информация, с която трябва да се запознаете веднага — преди да сте разменили и дума с епископа или принца — паникьосано зашепна момичето. — Тази криза ни засяга много по-сериозно, отколкото можете да си представите.

Гарса впери очи в пиарката и взе решение.

— В библиотеката на долния етаж. Ще се срещнем там след една минута.

Мартин кимна и се отдалечи.

Останал сам, той дълбоко си пое дъх и си наложи да се овладее. Надяваше се, че растящият му гняв и смут няма да му проличат. После със спокоен вид се върна в дневната.

— Всичко с госпожица Видал е наред — усмихнато съобщи командирът. — Ще пристигне по-късно вечерта. Отивам в офиса на охраната лично да уредя транспорта. — Кимна уверено на Хулиан и се обърна към епископ Валдеспино. — Веднага се връщам, почакайте ме.

И с тези думи се завъртя и излезе.

Епископ Валдеспино намръщено го проследи с поглед.

— Нещо не е наред ли? — Принцът впери изпитателно очи в него.

— Да — отвърна Валдеспино. — Слушам изповеди от петдесет години. Веднага познавам, когато ме лъжат.