Надежден пазител на тайни, той никога не беше предавал оказваното му доверие. Репутацията му на извънредно дискретен човек и необикновената му способност да решава деликатни проблеми го бяха направили незаменим помощник на краля. В момента обаче престарелият монарх на Испания доживяваше сетните си дни и пред Гарса и другите в двореца се очертаваше неясно бъдеще.
Кралят управляваше страната през четирите бурни десетилетия след установяването на парламентарна монархия, последвала трийсет и шестте години на кървава диктатура под ръководството на свръхконсервативния генерал Франсиско Франко. След смъртта на диктатора през 1975-а кралят се беше опитвал да работи ръка за ръка с правителството за утвърждаване на демократичните процеси, като много постепенно насочваше отново Испания наляво.
За младежите промените бяха прекалено бавни.
За възрастните традиционалисти промените бяха богохулни.
Много представители на испанската Църква все още яростно защитаваха консервативната доктрина на Франко, особено неговите възгледи за католицизма като „държавна религия“ и морална опора на нацията. Бързо растящ брой младежи обаче категорично се възпротивяваха, като дръзко изобличаваха лицемерието на организираната религия и се обявяваха за по-сериозно отделяне на Църквата от държавата.
И сега, когато предстоеше на трона да седне един принц на средна възраст, никой не знаеше накъде ще клони новият крал. Принц Хулиан десетилетия наред чудесно се беше справял със скучните си официални функции, като изцяло оставяше политиката на баща си и никога не разкриваше личните си позиции. Макар повечето коментатори да предполагаха, че той ще е много по-либерален от него, всъщност нямаше как да са сигурни.
Тази вечер обаче булото щеше да падне.
След случилото се в Билбао и поради здравословното състояние на краля принцът нямаше да има друг избор, освен да направи публично изявление за шокиращите събития.
Неколцина високопоставени държавници, сред които министър-председателят на страната, вече бяха осъдили убийството и благоразумно се въздържаха от повече коментари в очакване на позицията на двореца, с други думи, прехвърляха цялата тази каша на принц Хулиан. Гарса не се изненада — фактът, че е замесена бъдещата кралица, Амбра Видал, превръщаше случая в политическа бомба, с която никой нямаше желание да си играе.
„Тази вечер принц Хулиан ще бъде поставен на изпитание — мислеше Гарса, докато бързаше нагоре по главното стълбище на двореца към кралските покои. — Той ще се нуждае от напътствие и тъй като баща му е на смъртно легло, това напътствие трябва да дойде от мене“.
Началникът на Гуардия Реал продължи по коридора на резиденцията и накрая стигна до вратата на принца. Пое си дълбоко дъх и почука.
„Странно — след като не получи отговор, си каза той. — Знам, че е тук“. Според агент Фонсека в Билбао принц Хулиан току-що му позвънил от апартамента си и поискал да разговаря с Амбра Видал, за да се увери, че е в безопасност, което, слава богу, беше вярно.
Гарса почука пак и последвалата тишина го обезпокои още повече.
Той припряно отключи вратата.
— Дон Хулиан? — извика началникът, докато влизаше.
В резиденцията цареше мрак — само в дневната мъждукаше сиянието на телевизора.
— Ваше височество?
Гарса се втурна вътре и завари престолонаследника да стои сам в тъмнината, неподвижен силует, изправен пред еркерния прозорец. Още беше с шития си по поръчка костюм, който носеше на тазвечерните си срещи — дори не бе разхлабил възела на вратовръзката си.
Началникът на Гуардия Реал безмълвно се вторачи в него, смутен от подобното на транс състояние на принца. „Тази криза явно го е зашеметила“.
Гарса се прокашля, за да го извести за присъствието си.
Престолонаследникът най-после наруши мълчанието си, макар и без да се извръща от прозореца.
— Позвъних на Амбра, но тя отказа да разговаря с мен. — Гласът му звучеше по-скоро озадачено, отколкото обидено.
Гарса не знаеше какво да каже. Като се имаха предвид тазвечерните събития, изглеждаше изключително странно, че Хулиан мисли за връзката си с Амбра — един злополучен годеж, който още отначало беше неестествен.
— Предполагам, че госпожица Видал е в шок — тихо каза началникът. — Агент Фонсека ще я доведе по-късно тази вечер. Тогава ще можете да разговаряте с нея. Позволете ми само да изтъкна своето огромно облекчение, че не ѝ се е случило нищо лошо.
Читать дальше