Дэн Браун - Произход

От тази мисъл на Фонсека му призля. Като още по-неприятна се очертаваше перспективата да докладва на шефа си, че бъдещата кралица на Испания е изчезнала. Началникът на Гуардия Реал защитаваше интересите на принца с маниакална безпощадност и тази вечер лично беше възложил на агента съвсем проста задача: „Осигури безопасността на Амбра Видал и я пази от неприятности“.

„Не мога да осигуря безопасността ѝ, след като не знам къде е!“

Двамата агенти изхвърчаха от тунела и се озоваха в сумрачното преддверие, което в момента приличаше на призрачно сборище — обезумели бледи лица, осветени от дисплеите на джиесемите, по които се свързваха с външния свят, за да разкажат какво са преживели.

— Включете осветлението! — викаха разтревожените хора.

Телефонът на Фонсека иззвъня и той отговори.

— Аз съм от охраната на музея, агент Фонсека — каза напрегнато млад женски глас. — Знаем, че сте на тъмно, но явно има някаква повреда в компютърната система. След малко ще решим проблема.

— Работят ли охранителните камери в сградата? — попита агентът. Всички камери бяха снабдени със системи за нощно виждане.

— Работят, да.

Той се огледа.

— Амбра Видал току-що излезе в преддверието до главната зала. Бихте ли проверили къде е отишла?

— Един момент…

Фонсека зачака с разтуптяно от безсилие сърце. Преди малко от Юбер му бяха съобщили, че се затрудняват да открият колата, с която е избягал убиецът.

„Още какво ще се обърка тази вечер?“

По някакво фатално съвпадение тази вечер той за пръв път охраняваше Амбра Видал. Като старши офицер обикновено се грижеше само за безопасността на самия принц Хулиан, но сутринта шефът му го дръпна настрани и му каза:

— Довечера госпожица Видал ще е главен организатор на публично събитие въпреки несъгласието на дон Хулиан. Ще я придружиш и ще осигуриш охраната ѝ.

Фонсека изобщо не предполагаше, че събитието, чийто главен организатор е Амбра, ще се окаже директен удар срещу религията и ще свърши с показно убийство. И все още се опитваше да проумее гневния отказ на Амбра да разговаря по телефона с обезпокоения престолонаследник.

Всичко това беше необяснимо, и все пак странното ѝ поведение все повече се задълбочаваше. Както изглеждаше, Амбра Видал искаше да се отърве от охраната си, за да избяга с някакъв американски професор.

„Ако принц Хулиан научи за това…“

— Агент Фонсека? — отново се разнесе гласът на жената от музейната охрана. — Госпожица Видал е излязла от преддверието заедно с един мъж. Минали са по външния коридор и тъкмо ги видяхме да влизат в галерията с изложбата „Клетки“ на Луиз Буржоа. Щом излезете, тръгнете надясно. Втората зала от дясната страна.

— Благодаря! Продължавайте да ги наблюдавате!

Фонсека изпълни инструкциите на жената и стигна до входа на голяма зала с надпис „КЛЕТКИ“. Вътре бяха изложени странни приличащи на кафези заграждения, във всяко от които имаше аморфна бяла скулптура.

— Госпожице Видал! — извика Фонсека. — Господин Лангдън!

След като не получиха отговор, двамата агенти се заеха да търсят бегълците.

Лангдън и Амбра предпазливо се провираха през скелето около балона на няколко зали от агентите от Гуардия Реал и безшумно се насочваха към бледо светещия надпис „Изход“ в отсрещния край на помещението.

През последната минута бяха действали светкавично, след като Робърт и Уинстън бяха измислили ловка заблуждаваща тактика.

По сигнал на Лангдън компютърът изключи осветлението и целият балон потъна в мрак. Точно преди това професорът беше запечатал в ума си пътя до изхода на коридора и споменът му се оказа почти съвсем точен. Застанала пред отвора на тунела, Амбра хвърли джиесема си навътре. После, вместо да тръгнат по коридора, се върнаха покрай вътрешната стена, като плъзгаха ръце по плата, за да се ориентират, и стигнаха до процепа, през който беше излязъл агентът от Гуардия Реал, за да тръгне по петите на убиеца. След като се измъкнаха навън, продължиха към външната стена на залата и се насочиха към светещия знак за аварийното стълбище.

Лангдън с удивление си спомни незабавното решение на Уинстън да им помогне.

— Ако презентацията на Едмънд може да се пусне с парола, трябва да я открием и да я използваме веднага — заяви компютърът. — Първоначалната ми задача беше да му помагам по всякакъв начин за успеха на днешното събитие. Очевидно се провалих и сега ще направя каквото мога, за да поправя стореното.