Дэн Браун - Произход

Принц Хулиан кимна разсеяно.

— В момента издирват убиеца — опита се да смени темата Гарса. — Фонсека ме увери, че скоро ще заловят терориста. — Нарочно използва думата „терорист“ с надеждата да изтръгне престолонаследника от унеса му.

Ала принцът само кимна още веднъж.

— Премиерът осъди извършеното убийство, но правителството се надява вие да направите изявление за случилото се с оглед на факта, че е замесена Амбра — продължи Гарса. — Съзнавам, че положението е неловко, като се има предвид годежът ви, но бих ви посъветвал просто да кажете, че едно от нещата, заради които се възхищавате на своята годеница, е нейната независимост и макар да знаете, че тя не споделя политическите възгледи на Едмънд Кърш, се отнасяте с уважение към изпълнението на нейните задължения като директор на музея. Ако желаете, с удоволствие ще подготвя текста на изявлението ви. Трябва да успеем навреме за сутрешните новини.

Хулиан не откъсваше поглед от прозореца.

— Бих искал епископ Валдеспино да участва в подготовката на всяко изявление, което правим.

Гарса стисна зъби и преглътна неодобрението си. Следфранкистка Испания беше estado aconfesional, което означаваше, че вече няма държавна религия и Църквата по никакъв начин не би трябвало да се меси в политиката. Близкото приятелство на Валдеспино и краля обаче позволяваше на епископа да упражнява силно влияние в ежедневните дела на двореца. Неговите хардлайнерски позиции и религиозната му ревност за съжаление не оставяха много възможности за дипломация и тактичност, каквито се изискваха за преодоляване на днешната криза.

„Нуждаем се от нюансираност и гъвкавост — не от догми и фойерверки!“

Под набожната външност на Валдеспино, отдавна беше установил началникът на Гуардия Реал, се криеше баналният факт, че епископът винаги поставя собствените си интереси пред тези на Бог. Доскоро Гарса можеше да не му обръща особено внимание, но сега, когато балансът на силите в двореца се променяше, сближаването на духовника с Хулиан бе причина за сериозна загриженост.

„Валдеспино и без това е прекалено близък с принца“.

Гарса знаеше, че престолонаследникът винаги е смятал епископа за „член на семейството“ — нещо като любим чичо, вместо религиозен авторитет. Като най-близък довереник на краля, Валдеспино отговаряше за моралното укрепване на малкия Хулиан и изпълняваше задачата си всеотдайно и ревностно — той утвърждаваше всички учители на принца, запознаваше го с доктрините на вярата и дори го съветваше по сърдечни дела. Оттогава бяха изтекли години, ала въпреки че не се виждаха често, двамата бяха запазили здравата връзка помежду си.

— Твърдо съм убеден, че двамата с вас трябва сами да се справим с тази ситуация, дон Хулиан — спокойно отвърна Гарса.

— Нима? — разнесе се нечий глас в мрака зад тях.

Началникът на Гуардия Реал се завъртя и смаяно видя, че на едно кресло в сенките седи призрак в богослужебни одежди.

„Валдеспино!“

— Мислех, че тъкмо вие сте наясно колко се нуждаете от мен в този момент, командир Гарса — изсъска епископът.

— Проблемът е политически , а не религиозен — категорично заяви дребният мъж.

Валдеспино насмешливо сви устни.

— Последните ви думи показват, че прекалено съм надценявал политическата ви далновидност. Ако искате мнението ми, в случая има само една уместна реакция. Трябва незабавно да уверим нацията, че принц Хулиан е дълбоко религиозен човек и че бъдещият крал на Испания е ревностен католик.

— Съгласен съм… определено ще подчертаваме вярата на дон Хулиан във всичките му изявления.

— И когато излезе пред пресата, принц Хулиан ще има нужда от мен — изправен до него с ръка на рамото му като могъщ символ на неразривната му връзка с Църквата. Дори само този образ ще успокои народа повече от всякакви изявления, които можете да напишете.

Гарса се наежи.

— Светът току-що стана свидетел на жестоко убийство, извършено на испанска земя — протръби гласът на Валдеспино. — Във времена на насилие нищо не утешава така, както Божията ръка.

Дългият над триста метра висящ мост „Сечени“ е един от осемте будапещенски моста над Дунав. Той символизира връзката между Изтока и Запада и се смята за един от най-красивите мостове на света.

„Какви ги върша? — запита се рави Кьовеш, загледан над парапета във вихрещата се тъмна вода. — Епископът ме посъветва да не излизам от къщи“.

Знаеше, че не бива да напуска дома си, ала винаги, когато изпитваше смут, нещо в този мост го привличаше. От години вечер идваше тук да се отдава на размисъл, докато се любува на предвечната гледка. На изток осветената фасада на двореца „Грешам“ в Пеща гордо се очертаваше на фона на камбанариите на базиликата „Сент Ищван“. На запад в Буда се издигаше разкошният замък на хълма Будавар. А на северозапад край дунавския бряг бяха острите кули на парламента, най-голямата сграда в цяла Унгария.