Дэн Браун - Произход

Днес Света Богородица Алмудена е покровителка на Мадрид и по време на службите в катедралата се тълпят поклонници и туристи, за да се помолят пред образа на Светата майка. Чудесното местоположение на храма — до кралския дворец на централния площад — привлича богомолците и с възможността да зърнат някой член на кралското семейство, който влиза или излиза от палата.

Тази вечер един млад дякон панически бързаше по коридора дълбоко в недрата на катедралата.

„Къде е епископ Валдеспино?!“

Епископ Антонио Валдеспино от няколко десетилетия беше предстоятел на този храм. Дългогодишен приятел и духовен съветник на краля, той бе прям и искрен традиционалист и не търпеше почти никакво модернизиране. Изглеждаше невероятно, но през Страстната седмица осемдесет и три годишният епископ все още си слагаше окови на глезените и заедно с другите вярващи носеше икони по градските улици.

„Валдеспино никога не е закъснявал за литургия!“

Допреди двайсет минути дяконът му беше помагал да се облече в сакристията, както обикновено. Тъкмо свършиха, когато епископът получи есемес и без да каже нищо, припряно излезе някъде.

„Къде отиде?“

След като провери в олтара, сакристията и дори в личната тоалетна на предстоятеля, младежът забърза по коридора към административната част на катедралата, за да надникне в кабинета на Валдеспино.

Отдалече се разнесе екот на орган.

„Започва процесионалният химн!“

Дяконът с плъзгане спря пред кабинета и се сепна, когато забеляза, че под вратата се процежда светлина.

„Значи е тук?!“

Той тихо почука.

— Excelencia Reverendisima?

Никакъв отговор.

Младежът почука по-силно и извика:

— Su Excelencia?! 9 9 Ваше преосвещенство (исп.). — Б.пр.

Пак нищо.

Уплашен със стареца да не се е случило нещо, дяконът натисна дръжката, отвори вратата и ахна, вперил очи в отсрещния край на стаята.

Cielos! 10 10 Господи! (исп.). — Б.пр.

Епископ Валдеспино седеше на махагоновото си бюро и се взираше в сиянието на лаптопа си. Още носеше митрата си, но филонът му лежеше смачкан на топка в краката му, а владишката му патерица безцеремонно бе подпряна на стената.

Дяконът се прокашля.

— La santa misa está 11 11 Светата литургия… (исп.) — Б.пр. …

— Preparada — прекъсна го епископът, без да откъсва поглед от екрана. — Padre Derida me sustituye.

Дяконът го зяпна озадачено. „Да го замести отец Дерида ли?“ Щеше да е крайно необичайно млад свещеник да служи литургията в събота вечер.

— Vete ya! — рязко заповяда Валдеспино, все така втренчен в дисплея. — Y Cierra la puerta 12 12 Върви! И затвори вратата (исп.) — Б.пр. .

Младежът уплашено се подчини и затвори вратата.

Докато бързаше към звуците на органа, се чудеше какво толкова може да гледа на компютъра си епископът, че да пренебрегне задълженията си към Господ.

По същото време адмирал Авила се провираше през навалицата в атриума на „Гугенхайм“ и озадачено гледаше гостите, които разговаряха по слушалките си. Аудиогидовете явно осигуряваха двупосочна връзка.

Радваше се, че се е отървал от устройството.

„Тази вечер нищо не трябва да ме разсейва“.

Погледна си часовника, после погледна към асансьорите. Кабините вече бяха препълнени с гости, които се отправяха към горния етаж за главното събитие, така че адмиралът се насочи към стълбището. Докато се качваше, го обзе същата неувереност, каквато беше изпитал предишната вечер. „Наистина ли съм се превърнал в човек, способен да извърши убийство?“ Безбожниците, които му бяха отнели жена му и детето му, го бяха преобразили. „Действията ми са одобрени от висша инстанция — напомни си Авила. — Моето дело е праведно“.

Когато стигна на първата площадка, вниманието му привлече жена, вървяща по един от висящите над атриума коридори. „Най-новата звезда на Испания“ — помисли си той, вторачен в известната красавица.

Тя носеше прилепнала бяла рокля с черна диагонална ивица, която елегантно пресичаше горната половина на тялото ѝ. Човек нямаше как да не се възхити на стройната ѝ фигура, буйната ѝ тъмна коса и грациозната ѝ походка и Авила забеляза, че не само той е вперил очи в нея.

Освен на одобрителните погледи на гостите жената в бяло се радваше и на цялото внимание на двама елегантни охранители, които я следваха по петите: движеха се със самоуверената предпазливост на пантери и носеха еднакви сини сака с извезани гербове и големи инициали ГР.

Тяхното присъствие не изненада Авила, но пулсът му все пак се ускори при вида им. Като бивш офицер от испанските въоръжени сили, той отлично знаеше какво означава това съкращение. Тези бодигардове бяха въоръжени и отлично обучени.