Дэн Браун - Произход

„Щом са тук, трябва да взема всички предпазни мерки“.

— Хей! — извика точно зад него някакъв мъжки глас.

Авила се завъртя кръгом.

Един дебелак със смокинг и черна каубойска шапка му се усмихваше широко.

— Страхотен костюм! — Непознатият посочи морската му униформа. — Откъде може човек да си намери нещо такова?

Инстинктивно свил юмруци, адмиралът впери поглед в него. „Само ако е отдал живота си на служба и саможертва“ — помисли си.

— No hablo inglés 13 13 Не разбирам английски (исп.) — Б.пр. — сви рамене Авила и продължи нагоре по стълбището.

На втория етаж последва знаците по един дълъг коридор и в отсрещния му край стигна до уединена тоалетна. Тъкмо отваряше вратата, когато осветлението в целия музей премигна — първата любезна покана гостите да се отправят нагоре за презентацията.

Адмиралът влезе в пустото помещение, избра последната кабина и се заключи вътре. Останал сам, усети познатите демони, опитващи се отново да излязат навън и заплашващи да го повлекат обратно в бездната.

„Пет години, а спомените още ме преследват“.

Гневно пропъди ужасите от ума си, извади броеницата от джоба си и внимателно я провеси на закачалката на вратата. Не можеше да не се възхити на изящната изработка на зърната и разпятието. Вярващите навярно щяха да се възмутят, че някой е могъл да оскверни броеницата, създавайки от нея такова нещо. Регента обаче го беше уверил, че отчаяните моменти позволяват известна гъвкавост в правилата за опрощение. „Когато каузата е свещена, Божията прошка е гарантирана“ — така му бе казал.

Освен душата на Авила тялото му също имаше гаранция за избавление от злото. Той сведе поглед към татуировката върху дланта си.

Подобно на древния crismón 14 14 Хризма, христограм (исп.) — Б.пр. , символът изцяло се състоеше от букви. Адмиралът си ги беше татуирал преди три дни с желязно-галово мастило и игла, точно както го бяха инструктирали, и все още зачервеното място го наболяваше. Ако го заловели, увери го Регента, трябвало само да си покаже ръката и след няколко часа щели да го освободят.

„Ние заемаме най-горните етажи на властта“ — така му каза Регента.

Авила вече беше ставал свидетел на поразителното им влияние и го усещаше като защитен плащ, който го покриваше изцяло. „Все още има хора, които уважават древните обичаи“. Надяваше се някой ден да се влее в този елит, но засега му стигаше и честта да изиграе каквато роля са му отредили.

Извади телефона си и набра номера на обезопасената връзка, който му бяха дали.

— Si?

— Estoy en posición. — „На мястото съм“ — съобщи адмиралът и зачака последните нареждания.

— Bien — отвърна Регента. — Tendrás una sola oportunidad. Aprovecharla será crucial. — „Ще имате само една възможност. Жизненоважно е да я използвате“.

На трийсет километра североизточно по крайбрежието от лъскавите дубайски небостъргачи, изкуствени острови и вили за ВИП партита се намира град Шарджа — свръхконсервативната ислямска културна столица на Обединените арабски емирства.

Със своите над шестстотин джамии и най-добри университети в региона Шарджа блести като връх на духовността и знанието — положение, поддържано от огромни петролни залежи и владетел, поставящ образованието на народа си над всичко друго.

Тази вечер семейството на многообичания аллама на Шарджа Саид ал Фадл се беше събрало на бдение. Вместо традиционния тахаджуд, нощната молитва, те се помолиха за завръщането на своя любим баща, чичо и съпруг, безследно изчезнал предишния ден.

В местната преса бяха съобщили само, че според един от колегите на Саид иначе спокойният аллама изглеждал „странно загрижен“ след завръщането си от Световния парламент на религиите преди два дни. Колегата му също казал, че малко след завръщането му го чул да води разгорещен спор по телефона. Разговорът бил на английски и той не разбрал нищо, но се кълнял, че Саид многократно споменавал едно и също име.

Едмънд Кърш.

Лангдън излизаше от металната спирала. Разговорът му с Кърш едновременно го беше развълнувал и разтревожил. Независимо дали преувеличаваше, някогашният му студент явно наистина беше открил нещо, което според него щеше да доведе до промяна на парадигмата в света.

„Нещо също толкова важно, колкото откритията на Коперник?!“

Когато накрая излезе от скулптурата, малко му се виеше свят. Той вдигна слушалките си от пода и си ги сложи.