Дэн Браун - Произход

— Когато научих, че конференцията им е същата седмица, през която бях планирал да оповестя научното си откритие, не знам, аз…

— Запитал си се дали това не е знак от Бога ли?

Кърш се засмя.

— Нещо такова. Затова се обърнах към тях.

Лангдън се смая.

— Обърнал си се към целия парламент?!

— Не! Беше прекалено опасно. Не исках информацията да изтече преди лично да я съобщя, затова си насрочих среща само с трима от тях — по един представител на християнството, исляма и юдаизма. Четиримата се срещнахме насаме в библиотеката.

— Удивен съм, че са те пуснали в библиотеката — изненада се професорът. — Чувал съм, че е свято място.

— Казах им, че трябва да се срещнем на сигурно място — без телефони, камери и натрапници. И те ме заведоха в библиотеката. Преди да им съобщя каквото и да е, поисках да се закълнат, че ще пазят тайна. Те се съгласиха. И до този момент са единствените хора на света, които знаят нещо за моето откритие.

— Изумително. И как реагираха, когато им каза?

На лицето на Кърш се изписа засрамено изражение.

— Може би не постъпих по най-подходящия начин. Ти ме познаваш, Робърт, когато се разпаля, дипломатичността не е най-силната ми страна.

— Да, чувал съм, че малко повече тактичност няма да ти е излишна — отвърна със смях Лангдън. „Също като на Стив Джобс и много други гениални визионери“.

— Подвластен на прямия си характер, веднага им признах истината — че винаги съм смятал религията за форма на масова заблуда и като учен ми е трудно да приема факта, че милиарди интелигентни хора търсят утеха и напътствие в съответната си вяра. Когато ме попитаха защо тогава се съветвам с хора, които очевидно не уважавам, им отговорих, че съм дошъл да видя реакцията им към моето откритие, за да получа известна представа как ще го приемат вярващите в света, щом го оповестя.

— Голям дипломат! — Робърт потръпна. — Нали знаеш , че понякога искреността не е най-добрият подход?

Кърш махна с ръка.

— Моето мнение за религията е широко известно. Мислех, че те ще оценят откровеността ми. Както и да е, после подробно им обясних какво съм открил и защо то ще промени всичко. Даже им показах на телефона си един запис, който, признавам, е доста стряскащ. Направо онемяха.

— Е, все трябва да са казали нещо — подкани го Лангдън; изпитваше все по-силно любопитство какво е открил Едмънд.

— Надявах се да го обсъдим, обаче християнският духовник не ги остави да кажат и дума и настоя да не разгласявам информацията. Отговорих му, че ще си помисля около месец.

— Но ще я оповестиш тази вечер.

— Да. Излъгах ги, че планирам съобщението за след няколко седмици, за да не се паникьосат или да се опитат да ми попречат.

— А когато научат за днешната ти презентация?

— Няма да се зарадват. Особено единият. — Кърш го погледна. — Духовникът, който организира срещата ни, е епископ Антонио Валдеспино. Чувал ли си за него?

Лангдън се напрегна.

— От Мадрид ли?

Кърш кимна.

— Същият.

„Не е най-подходящата публика за радикалния атеизъм на Едмънд“ — помисли си професорът. Валдеспино беше видна фигура в испанската католическа църква, известна с дълбоко консервативните си възгледи и силното си влияние върху краля на Испания.

— Той беше главен организатор на тазгодишния парламент и затова се обърнах към него да помогне за срещата — поясни Кърш. — Епископът предложи да дойде лично и аз го помолих да доведе представители на исляма и юдаизма.

Осветлението отново премигна.

Кърш въздъхна тежко и сниши глас още повече.

— Робърт, трябваше да разговарям с тебе преди презентацията си, защото имам нужда от твоя съвет. Искам да знам дали смяташ, че епископ Валдеспино е опасен.

— Опасен ли? — учуди се Лангдън. — В какъв смисъл?

— Онова, което му показах, заплашва неговия свят и искам да знам дали смяташ, че той представлява физическа опасност за мен.

Професорът, без да се колебае, поклати глава.

— Не, в никакъв случай. Нямам представа какво си му казал, но Валдеспино е стълп на испанския католицизъм и връзките му с испанското кралско семейство го правят изключително влиятелен … само че той е духовник, а не наемен убиец. Упражнява политическа власт. Може да изнесе проповед срещу теб, но ми е много трудно да повярвам, че от негова страна те заплашва каквато и да е физическа опасност.

Кърш не изглеждаше убеден.

— Трябваше да видиш как ме гледаше, когато си тръгвах от Монсерат.

— Та ти си отишъл в онази свята манастирска библиотека и си съобщил на един епископ, че цялата му религиозна система е заблуда! — възкликна Лангдън. — Да не си очаквал да те почерпи с чай и торта?