Дэн Браун - Произход

— Не, обаче не очаквах и да ми остави заплашително съобщение на гласовата поща след срещата ни.

— Епископ Валдеспино ти се е обаждал, така ли?

Едмънд бръкна в джоба на коженото си яке и извади необикновено голям смартфон. Яркотюркоазният му корпус беше украсен с повтарящ се шестоъгълен мотив, в който Лангдън разпозна прочутата мозайка на каталунския архитект модернист Антонио Гауди.

— Чуй сам. — Кърш натисна няколко клавиша и вдигна телефона. От високоговорителя прозвуча строг и рязък старчески глас:

— Господин Кърш, обажда се епископ Антонио Валдеспино. Както знаете, тазсутрешната ни среща дълбоко смути мен и моите двама колеги. Настоявам незабавно да ми позвъните, за да дообсъдим въпроса, и отново ви предупреждавам за опасността от оповестяването на тази информация. Ако не ми се обадите, с колегите ми ще обмислим да направим изпреварващо изявление, в което ще съобщим за вашите открития, ще ги представим по друг начин, ще ги дискредитираме и ще се опитаме да предотвратим неизмеримите щети, които се каните да нанесете на света… щети, които явно не можете да предвидите. Чакам да ми се обадите и настойчиво ви съветвам да не поставяте на изпитание решителността ми.

Съобщението свърши.

Лангдън трябваше да признае, че агресивността на Валдеспино го бе стреснала, но вместо да го уплаши, гласовата поща само още повече разпали любопитството му за предстоящото обявление на Едмънд.

— Е, а ти как му отговори?

— Никак. — Кърш прибра телефона в джоба си. — Приех го като скрита заплаха. Бях сигурен, че искат да покрият тази информация, а не сами да я оповестят. Нещо повече, знаех, че днешната презентация ще ги изненада, затова не се обезпокоих особено много от техните „изпреварващи действия“. — Направи пауза, вперил очи в някогашния си преподавател. — А сега… Не знам, нещо в гласа му… просто не ми излиза от ума.

— Смяташ, че те заплашва опасност тук ли? Тази вечер?

— Не, не, списъкът на гостите е под строг контрол и охраната на сградата е отлична. Повече се безпокоя какво ще се случи след като направя съобщението. — Изведнъж сякаш съжали, че е споделил това. — Глупаво е. Сигурно е от нерви. Просто разчитах на твоя инстинкт.

Лангдън наблюдаваше приятеля си все по-загрижено. Кърш изглеждаше необичайно блед и измъчен.

— Инстинктът ми подсказва, че Валдеспино никога не би ти навредил, колкото и да си го разгневил.

Осветлението отново премигна, този път неколкократно.

— Добре, благодаря. — Едмънд си погледна часовника. — Трябва да вървя, но после нали ще се срещнем? Искам да обсъдя с теб някои аспекти на това откритие.

— Разбира се.

— Идеално. После ще настане хаос, затова ще се наложи да избягаме на някое уединено място, където да поговорим на спокойствие. — Извади визитка и написа нещо на гърба ѝ. — След презентацията вземи такси и дай тази визитка на шофьора. Всеки тукашен таксиджия ще разбере къде да те закара. — Кърш му подаде картичката.

Робърт очакваше да види адрес на хотел или ресторант. Написаното обаче повече приличаше на шифър.

— Извинявай, това ли да дам на шофьора?

— Да, той ще знае къде да отиде. Ще предупредя охраната там да те очаква и ще дойда колкото може по-скоро.

„Охрана ли?“ Лангдън намръщено се зачуди дали BIO-EC346 не е шифровано име на някакъв таен научен клуб.

— Този шифър е досадно елементарен, приятелю — засмя се Кърш. — Тъкмо ти не би трябвало да се затрудниш с разгадаването му. А, и между другото, само за да не се окажеш неподготвен, и ти ще имаш роля в днешното ми съобщение.

Робърт се изненада.

— Каква роля?

— Не се безпокой, не се налага да правиш нищо.

С тези думи Едмънд Кърш се насочи към изхода от спиралата.

— Трябва да тичам зад кулисите, но Уинстън ще ти покаже пътя. — Спря и се обърна към Лангдън. — Ще се видим след презентацията. И да се надяваме, че си прав за Валдеспино.

— Спокойно, Едмънд. Съсредоточи се върху презентацията си. Духовниците не те заплашват с нищо — увери го професорът.

Кърш не изглеждаше убеден.

— Може да си промениш мнението, когато чуеш какво ще кажа, Робърт.

Седалището на Мадридския католически архидиоцез — Катедрал де ла Алмудена — е могъща сграда в неокласически стил, разположена до кралския дворец. Издигната на мястото на някогашна джамия, тя носи името си от арабската дума „ал мудейна“, която означава „крепост“.

Според легендата, когато през 1083 година си върнал Мадрид от мюсюлманите, Алфонсо VI си поставил за цел да открие изчезналата безценна икона на Богородица, вградена в стените на крепостта, за да бъде съхранена. След като не успял да я намери, се отдал на молитви и накрая една част от крепостната стена изригнала, срутила се и отвътре се показала иконата, все още осветена от горящите свещи, с които била зазидана преди векове.