Дэн Браун - Произход

„Диалогът винаги е по-важен от единодушието“.

Малко по-късно сутринта Лангдън беше видял предприемчиви улични търговци да продават стикери за коли с надписи „КЪРШ Е МОЯТ ВТОРИ ПИЛОТ“ и „СЕДМОТО ЦАРСТВО Е БОЖИЕТО!“, както и статуетки на Богородица наред с фигурки на Чарлз Дарвин с клатещи се глави.

„Капитализмът няма религия“ — каза си той. Сутринта на улицата се беше разминал със скейтбордист, на чиято тениска пишеше:

Според медиите самоличността на популярния интернет информатор си оставала загадка. В същата неизвестност продължаваше да е забулена ролята на други участници във вчерашните събития — Регента, покойния епископ и палмарите.

Правеха се какви ли не догадки.

За щастие общественият интерес към самото убийство на Кърш като че ли постепенно отстъпваше пред искреното вълнение от съдържанието на презентацията му. Нейният грандиозен финал, пламенно обрисуваното утопично утре, намираше силен отзвук в душите на милиони зрители и изстрелваше оптимистичните технологични класики на челните места в класацията на бестселърите.

ИЗОБИЛИЕ: БЪДЕЩЕТО Е ПО-ХУБАВО, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИТЕ

КАКВО ИСКА ТЕХНИКАТА

СИНГУЛАРНОСТТА НАБЛИЖАВА

Робърт трябваше да признае, че въпреки старомодните му опасения от възхода на техниката днес се чувстваше много по-обнадежден за перспективите на човечеството. По новините вече обсъждаха предстоящи научни открития, които щяха да позволят на хората да пречистят замърсените океани, да произвеждат неограничени количества питейна вода, да отглеждат храни в пустинята, да лекуват фатални болести и дори да изстрелват рояци дронове със слънчеви батерии, които да зависнат над развиващите се страни и да им осигурят безплатен интернет, за да спомогнат за вкарването на „бедния милиард“ в световната икономика.

В светлината на този бум от интерес към техниката Лангдън се удивляваше, че почти никой не знае за Уинстън — Кърш беше запазил своето творение в пълна тайна. Светът несъмнено щеше да научи за двуделния суперкомпютър на Едмънд Е-Уейв, завещан на Барселонския суперкомпютърен център, и професорът се чудеше колко време ще мине, докато програмистите започнат да използват инструментите на някогашния му студент, за да създават съвсем нови Уинстъновци.

В кабината стана горещо и той нямаше търпение да излезе на чист въздух и да разгледа крепостта, двореца и прочутия Вълшебен фонтан. Искаше поне за един час да мисли за нещо друго освен за Едмънд.

Любопитен да научи нещо повече за историята на Монтжуик, Робърт насочи вниманието си към голямата информационна табела, монтирана на стената на лифта. Зачете текста, но успя да стигне само до първото изречение.

Името „Монтжуик“ произлиза или от средновековната каталунска дума Montjuich (Еврейски хълм), или от латинското Mons Jovicus (Хълм на Юпитер).

Лангдън се вцепени. Току-що беше направил неочаквана връзка.

„Няма как да е съвпадение“.

Колкото повече размишляваше за това, толкова по-неспокоен ставаше. Накрая извади джиесема на Едмънд и препречете цитата от Уинстън Чърчил на скрийнсейвъра.

„Историята ще бъде благосклонна към мен, защото възнамерявам да я напиша“.

Той дълго се взира в думите, после натисна иконката У и вдигна телефона към ухото си.

Отсреща му отговориха незабавно.

— Професор Лангдън, предполагам? — разнесе се познат глас с британски акцент. — Тъкмо навреме. Скоро ще се оттегля.

— Monte означава „хълм“ на испански — без каквото и да било предисловие заяви Робърт.

Уинстън му отвърна с типичния си неумел смях.

— Така е, определено.

— A iglesia означава „църква“.

— Втори верен отговор, професоре. Направо можете да давате уроци по испански…

— Което означава, че „monte@iglesia“ буквално означава „хълм@църква“.

Този път компютърът се позабави.

— И това е вярно.

— И като се има предвид, че ти се казваш Уинстън, и че Едмънд беше голям почитател на Чърчил, имейл адресът „хълм@църква“ ми се струва странно…

— Съвпадение ли?

— Да.

— Е, статистически погледнато, трябва да се съглася — весело отговори компютърният глас. — Предполагах, че ще направите връзката.

Лангдън смаяно погледна през прозореца.

— Monte@iglesia.org… си ти .

— Точно така. В края на краищата все някой трябваше да драсне клечката на фитила вместо Едмънд. Кой можеше да го направи по-добре от мен? Създадох monte@iglesia.org, за да мога да пращам информация на уебсайтовете за конспиративни теории. Както знаете, конспирациите имат свой собствен живот и аз изчислих, че онлайн активността на Монте ще увеличи зрителската публика на Едмънд с цели петстотин процента. Действителният процент се оказа шестстотин и двайсет. Както вече съм ви казвал, според мен Едмънд щеше да се гордее.